Търси в този blog

7-те лица на страха




"Всеки човек, подобно на луната има своя неосветена страна, която не показва на никого." Марк Твен



Всички ние сме изпитвали, изпитваме и ще изпитваме страх. Страхът ни съпровожда от раждането до смъртта, бележи всеки нов етап от развитието на личността и е основна фигура във вътрешния свят на всеки човек. Затова си заслужава да се запознаем с този ключов играч - Страхът. 


Защо се страхувам?




"Само един живя от Началото на света до Края му - Страхът." из дневника на Вечността — Станислав Йежи Лец




Страхът е неизменна част от всеки човешки живот. Голяма част от човешките мисли, емоции, действия и състояния са породени или повлияни от страхове. Но разбира се, ние рядко осъзнаваме или си признаваме това. Обикновено страхът присъства тихо и несъзнателно в човешката психика и човешкия живот.




Понякога дори не си даваме сметка, че се страхуваме. Развили сме такова многообразие от техники за изтласкване, притъпяване, надиграване, отричане на страха... че почти сме заблудили себе си и другите, че не се страхуваме. 



Но тези малки бягства от страха, не го освобождават. Когато не можем да го потиснем, обличаме страха в прекрасни одежди. Така дори сме намерили нови думи, зад които да скрием страха си, да го обясним с нещо приемливо, да го облечем в по-приятна и приемлива форма. 


Страховете, които изпитваме, но не се осмеляваме да признаем пред другите или пред самите себе си, понякога дегизираме като: досада, погнуса, неохота, отхвърляне, омраза, предпазливост, обожание, неприязън, раздразнение, нежелание, свян, отращение, антипатия, недоверие, лоши спомени, съпротива, неудобство, неуважение, "нещо".


Колко пъти сме чували или самите ние сме изричали следните думи:


Не ме е страх, а ме отвращава.

Не ме е страх, просто ми навява лоши спомени.

Не е това, просто съм срамежлив.

Не, не ме е страх, просто ми става "нещо".


Всичко това са различни възможности за степени и форми на страх. Страхът е толкова силен играч в вътрешния свят на всеки човек, защото облича най-различни маски, дегизира се като предпазливост, свян, морал и дори черти от характера ("Аз съм си такъв"), и макар да си остава неизменна част от човешкото битие, ние можем да разберем по-добре как функционира страхът, за да разберем по-добре самите себе си, поведението и живота си.





Какво е страхът?



"Страхът винаги е сигнал и предупреждение за опасности и в същото време има характера на подкана, на импулс за тяхното преодоляване" - Фриц Риман, Основни форми на страх




Затова страхът е неизменна част от човешкия живот - той е аларменият ни сигнал за опасност. И тъй като в съвременния свят опасността може да е нещо доста субективно, ние много различно интерпретираме опасностите. Нещо, което е нормално и обикновено за един, се разчита опасно и застрашаващо от друг. За един е опасно да пътува със самолет, за друг - да изрази мнение, за трети - да остане сам, за четвърти - да излезе от вкъщи или да пресече улицата.






Как действа страхът?




"Има време, когато трябва да вземете съвет от страховете си, има време, когато не трябва да слушате нито един страх."  — ген. Джордж Патън




На пръв поглед страхът действа странно - от една страна може да ни активира, от друга да ни парализира. В една ситуация мобилизира потенциала ни за действие, в друга - сякаш слага бариера пред нас и ни блокира. 

И това е много характерно за страха. Ако приемем и преодолеем страха - това е стъпка в развитието ни, възможност да станем по-зрели и обратното - да избягваме страха ни стагнира, спира, блокира и препятства нашето развитие. 



Забележете: страхът е налице винаги, когато има стъпка в развитието ни, когато има надскачане. Всяко развитие, всяка стъпка на съзряване е свързана със страх, защото ни води към нещо ново, досега неизвестно и неовладяно, към вътрешни или външни ситуации, които не сме преживели и в които още не сме преживяли себе си. 



Тъй като нашият живот винаги ни води към нещо ново и все още непознато, страхът ни съпровожда непрестанно. Развитието, израстването и съзряването очевидно са свързани с преодоляване на страх.


Именно затова е особено важно да престанем да прикриваме страховете си, да бягаме от тях, да се крием, обличайки ги в прекрасни имена, дегизирайки ги в социално приемливи форми. 

Нужно е да разберем, че страхът е там, където има опасност, но и възможност за растеж. 


Страхът бележи местата, на които не сме били, тъмните сектори от картата на живота ни и ако винаги избягваме тези сектори, ако стоим само в зоната на познатото, ние ограничаваме себе си да не се развиваме





Страхът не е лош герой, с който трябва да воюваме, а приятел, който ни сочи къде можем да растем. Страхът не е враг, който ни спира, а сигнал, който ни показва какво все още не сме преодолели, преживели. 


Страхът е обратна връзка. Сигнална лампа. Компас.



"За да се освободиш от страха си, трябва първо да му се отдадеш." — Сизар Милан, из "Говорещият с кучета"




За да разберем и опознаем страховете си е нужно да погледнем честно в себе си, защото както вече разбрахме - в повечето случаи страхът присъства тихо, често несъзнателно у човека и в живота му. Изградили сме си навици и модели на поведение, изградили сме си зона на комфорт, в която удобно и подредено се повтарят познатите ни хора, факти и обстоятелства и така си въобразяваме, че сме надиграли страховете си, че са под наш контрол. Но всъщност сме надиграли себе си. 


Действията, избягващи страха са понякога уместни, но не и в дългосрочна перспектива. Да слизаш по стълбите, ако се страхуваш от асансьори, да не се качваш на повече от 10 метра, ако имаш фобия от височини, да не излизаш от вкъщи, ако имаш страх от открити пространства, да не правиш никога нищо, защото те е страх да не сгрешиш.. 


Научили сме се да бягаме от страховете и дискомфорта, който ни носят, но бягайки от страха, ние бягаме от собствените си възможности за развитие. Там, където е най-големият ни страх се крие и най-големият потенциал за растеж. 





Страхът се проявява в живота ни под различни форми. За да разберем по-добре проявите му, нека разграничим най-популярните лица на страха:




1. Уплаха



Уплахата е реакция към конкретна и ясна заплаха, случваща се в момента. Ако избухне пожар в помещението, в което се намираме, най-вероятно ще се мобилизираме по най-бързия възможен начин да се махнем от застрашаващата ситуация. Така работи уплахата. Тя е физически и психически рефлекс за мобилизиране на ресурсите ни за справяне с конкретно случваща се в момента заплаха, "тук и сега". Уплахата е естествена и здравословна реакция.




2. Тревожност




Не винаги обаче страхът е предизвикан от обективна и конкретна заплаха. Често освен, че не е обективна, дори не е и настояща ситуация. Тревожността например се асоциира с бъдещето: когато се вълнуваме за предстоящо важно събитие и сме несигурни как то ще протече. 

Тревожността е несигурност за бъдещето, когато това бъдеще е важно за нас. В конструктивната си форма тревожността може да изиграе ролята на мотивираща сила, мобилизираща творческия ни потенциал за разгръщане, осъществяване и реализация. 

В по-негативния сценарий, преживяването на интензивна тревожност може да ни блокира, стагнира и дори парализира: да се прояви като проблеми с дишането, свиване на стомаха, главоболие, изпотяване, сърцебиене, виене на свят, прималяване и много други психосоматични симптоми




3. Генерализирана тревожност




Преминавайки границата на здравословната реакция, генерализираната тревожност е болезнено състояние на продължителна и интензивна тревожност. Нарастващо безпокойство без обективна причина за притеснение. Протича с непрестанно очакване нещо лошо да се случи и превръща ежедневния живот в постоянни опасения. 




4. Стрес


Когато многократно и интензивно сме изправени пред стимули, възприемани като опасност. Независимо дали тези стимули са вътрешни (субективни) или външни (обективни)


Стресът е нещо много лично и субективно, защото както виждаме, страховете не винаги са плод на обективни и ясни заплахи. Понякога заплахата е вътре в нас - в собствените ни спомени (какво се е случило, какво е трябвало да се случи), оценки (какво е правилно, морално или заплашително), желания (да бъдем добри, признати, одобрени или специални, да постигнем нещо, да се изявим в дадена област) или разбирания/ценности (какво е важно, възможно или приемливо). 


Стресът е свързан с многократно преживяване на опасност, дори тя да е реална само за конкретния човек. Може да касае миналото или бъдещето, вътрешните конфликти и борби, травми, негативни убеждения и защитни механизми. Най-големият източник на стрес в нашия живот сме самите ние и нашите вътрешни конфликти.




5. Фобия



Фобията е силен ирационален страх към специфичен обект или обстоятелство (например от височини, от котки, паяци, птици, тесни пространства, открити пространства, асаньори, тунели, мостове и т.н. - списъкът е безкраен). 


Ирационален, защото лицето осъзнава, че в ситуацията няма действителна заплаха, но въпреки това не може да обясни или контролира страха си. Поражда се силна емоционална реакция, често съпроводена с физическа: сърцебиене, усещане за задушаване или проблеми с дишането, прималяване, виене на свят и много др.





6. Паника и паническа атака (паник атака)




Паниката е пристъп на неудържим, интензивен страх. Обикновено се придружава от неконтролируемо желание за бягство. Пристъпът на паника е внезапна загуба на контрол над емоциите с усещане за наситена тревожност. 

Паника се появява, когато лицето преживява кризисна ситуация: това може да е обективна (спешна евакуация) или напълно субективна ситуация (трагично събитие от личен характер). 

Паническа атака човек преживява, когато няма реална ситуация за това, а паниката се е появила напълно необяснимо, без видима причина и сякаш "от нищото" - често се случва докато човек върши рутинни или ежедневни дейности, докато чака на някоя спирка, в метрото, в офиса или на улицата, дори докато спи.

Интензивната и силна тревожност при паник атаката обикновено е придружена с физически симптоми като сърцебиене, изпотяване, нарушения на дишането (като недостиг на въздух), горещи или студени вълни, усещане за нереалност и други.

Паническите атаки са средство да се освободи насъбралото се в психиката прекомерно количество тревожност, стрес и неинтегрирани негативни емоции, които се манифестират и намират външен израз чрез паническа атака.




7. Универсални страхове




Има ли вродени страхове? Има два вида страх, които можем да наречем универсални, защото в по-голяма или по-малка степен са присъщи на всеки един човек. Тези универсални страхове, или атавистични страхове (наследствени, вродени) се проявяват в различни форми и степени, но с малки изключения можем да ги открием в живота на всеки човек (дори да присъстват несъзнателно).


Това са: Страх от самота и Страх от безсилие.



Страхът от самота можем да открием в страха от:

отхвърляне, изоставяне, загуба на любим човек, загуба на любов или че няма да откриеш любовта, че не си обичан или уважаван, че не си специален или значим, страх или тревога да останеш сам, нежелан, да станеш никой за другите, загуба или липса на споделеност и контакт с други човешки същества и мн. други.




Страхът от безсилие е в основата на страха от: 

загуба на контрол, осакатяване, инвалидност, парализа, болест, бедност, загуба на качества и умения, провал, унижение, затворничество, робство, зависимост от други хора или обстоятелства, обусловеност, неспособност да се справиш, немощ, загуба на контрол, да нямаш избор и т.н.




Страхът от безсилие често се проявява в живота ни като съмнения, тревожност, отлагане, предпазливост.

Страхът от самота -  като липса на инициативност, несигурност, комформизъм, критичност и нерешителност. 



В търсене на отговора "Кои са 14-те най-големи човешки страхове" американски изследователи предлагат на 3000 човека да посочат това, от което най-много се страхуват. Какво посочват участниците в изследването?

1. Страх от Говорене пред публика

2. Страх от Височини

3. Страх от Насекоми

4. Страх от Финансови проблеми

5. Страх от Дълбока вода

6. Страх от Болест

7. Страх от Смъртта

8. Страх от Летене

9. Страх от Самота

10. Страх от Кучета

11. Страх от Шофиране / возене в кола

12. Страх от Тъмното

13. Страх от Асансьори

14. Страх от Ескалатори



Всеки страх, който изпитваме или можем да изпитаме, в основата си е или страх от самота или страх от безсилие, или комбинация от двете. Страхът от тесни пространства може да се интерпретира като страх от безсилие (няма изход, няма възможност за действие, тясно е).

Страхът от високо - страх от загуба на контрол (когато падаш, нямаш контрол). Страхът от старост често е страх, че няма да се справяш с предизвикателствата на живота (безсилие) или страх от самота - че ще останеш сам (самота). Зад страха от смъртта понякога се крие страх от самота, друг път - безсилие, а може да е комбинация между двете.




Какво стои в основата на страха?



Ако трябва да стесним още повече идеята за страха и в търсене на неговата основа непременно ще открием, че Всеки страх, абсолютно всеки страх, в своята същност е само едно: страх от неизвестното. В същото време, всяко развитие на личността, всеки пълноценен живот е свързан с преминаване отвъд познатото, удобното и сигурното.




"Единственото нещо, от което трябва да се страхуваме, е самият страх." Франклин Рузвелт




Как да преодолея страха?




Тъй като страхът е основен и силен герой във вътрешния свят на всеки човек, почти всички системи за личностно развитие, духовно израстване, психотерапия и себепознание използват техники и модели за опознаване, разбиране, преодоляване и транформиране на страховете. 






Един от методите, който използвам в своята практика и който доказано повлиява, освобождава и трансформира състояния на стрес, напрежение, тревожност, фобии, ирационални страхове и панически атаки е хипнотерапия. Тва е техника, при която умът ефективно релаксира и по естествен начин освобождава блокираните негативни емоции, позволявайки осъзнаването на дълбоко вкоренени негативни убеждения, вярвания и мисловни модели. 

Хипнотерапията е осъзнато и дълбоко изследване на собствената същност и трансформиране на негативните мисли, емоции, навици и модели на поведение.


http://kymsebesi.blogspot.com/2014/04/7-te-lica-na-straha.html












Прочетете повече:   За мен   ~   Хипнотерапия   ~   Регресия   ~  Отзиви на мои клиенти

Още публикации:

Защо не искаме да пуснем проблемите?
Как да използваме вятъра на промяната?
Да бъдеш или да не бъдеш *себе си
Регресия - пътуване към себе си

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Благодаря ви, че споделяте тази статия, за да бъде полезна на повече хора!


You may also like

No comments:

Какво мислиш ти? Остави коментар: