За Автора
Мария Николова е психолог и хипнотерапевт, треньор по личностно развитие, автор и водещ на програми за себепознание, вътрешна трансформация и реализиране на пълния потенциал.
Защо не искаме да пуснем проблемите? - въпрос от читател
/
0 Comments
Защо не искаме да си пуснем проблемите? Мразим ги, но си ги пазим ревностно. Сякаш са истинска част от нас, която ни определя. Аз имам паник атаки, тревожност, опитвам се да се справям с проблемите си, но понякога търся оправдание в тях за да не правя нещо... като да поема контрол над живота си, отговорност и т.н. Аз съм просто едно детенце което се крие в ъгъла и чака някой да се погрижи за него.
Здравей, Ани!
Да, това е хубав въпрос. Защо не пускаме проблемите? Има няколко причини.
Понякога проблемът е удобното убежище, в което се крием.
Понякога проблемът, който изживяваме ни "предпазва" от това да се срещнем с най-големия си страх, но и от възможността да се развиваме, да живеем пълноценно, удовлетворяващо и хармонично.
Понякога проблемът ни дават оправдание и извинение. Ние непрекъснато имаме нужда от оправдания пред себе си и другите: "само ако го нямаше това или онова, щях да преследвам мечтите си и щях да постигна толкова много неща". Страхът от провал или критика често ни разубеждават да не опитваме нови неща, да стоим в зоната си на комфорт, където всичко е сигурно и безопасно. Опасността е само една - че не се развиваме и не живеем истински.
Проблемите ни, колкото и странно да звучи, придават и сигурност,
особено когато са стари проблеми, разигравани с години. Някои от тях се повтарят от толкова много време в живота ни, че ние сме физически и психически пристрастени към хормоните, които отделяме при емоциите, свързани с тях.
Освен пристрастени, ние сме и несигурни какви ще бъдем и как ще изглежда животът ни, ако го няма конкретният проблем - какво ще правим тогава? Как ще изглежда животът ни и дали няма да е по-неприятен и опасен от ситуацията сега, с която все пак сме свикнали от години?
Има и друга важна причина да не пускаме проблемите
и тя се крие в това какво точно наричаме проблем. Често проблемите - тревожност, потиснатост, негативни емоции - са спасителния винтил, през който се освобождава натрупаното напрежение. Те не са проблем, а симптом.
Паник атаките например само показват, че в нас се е натрупала прекомерно много тревожност и пускат част от нея да се освободи, когато имаме нужда от това. Паник атаките са момент, в който тревожността се манифестира и става видима/осезаема за нас. Това е моментът, в който проблемът се проявява, а не се причинява или случва.
Да атакуваме паник атаките, означава да се борим със симптома, а не с причината на проблема.
Не можем да пуснем паническите атаки, защото те само разтоварват натрупаното напрежение, т.е. ние имаме нужда от тях като спасителна клапа, като винтил, като алармена система, като сигнал, послание и обратна връзка.
Паник атаките са температурата, която тялото вдига, когато е болно и трябва да се справи с вируса, който не виждаме. Паник атаките не са проблем, с който трябва да се справим, а послание, което трябва да разчетем. Повод да се обърнем към себе си, да вникнем в същността си и да изградим живота си в синхрон с тази същност. Тогава тревожността изчезва.
с най-хубави пожелания,
_________________________________________________________________________________
Благодаря ви, че споделяте тази статия, за да бъде полезна на повече хора!
За автора
