За Автора
Мария Николова е психолог и хипнотерапевт, треньор по личностно развитие, автор и водещ на програми за себепознание, вътрешна трансформация и реализиране на пълния потенциал.
По пътя към прошката - въпрос от читател
/
0 Comments
Въпрос от читател:
Проблемът е, че не знам точно как. Към себе си се стремя да се поправям всеки път, щом уловя критична мисъл, но към хората е зле положението. Критикувам ги мислено, водя с тях дълги монолози (представям си, че са до мен и ме слушат и си изливам всичко на воля). Не мога да се отърва от това, че моето мнение е правилното и би трябвало всеки да постъпва както е редно..
Опитвам се да си казвам "Хората са такива, каквито са, не можеш да промениш нищо. Приеми, че са такива. Светът е шарен, не може всички да постъпват правилно, щеше да е много скучно", но въпреки това негодувам като си припомня стари случки...
Няма да обяснявам повече, мисля че стана достатъчно ясно. Другият ми много голям проблем е прошката. Да. Когато кажа прошка, първият човек, който изскача в ума ми е майка ми. Четох някъде, че за да можеш да простиш, първо трябва да разбереш защо другият е постъпил именно така, а не иначе.
Да разбереш, че този човек съшо учи уроци в живота си и че за тогавашния момент (когато се е случило това, което ме е наранило) този човек е постъпил по най-естествения за него начин, защото само така е знаел. Дотук добре, защото това го разбирам отлично и го приемам. И въпреки това в мен остава една горчивина, едно обида като се сетя безбройните унижения, критика, подигравки, омаловажаване и какво ли още не (дълъг списък).
Уж разбирам, а не се чувствам простила. .... Спирам с писането и очаквам отговора ти, мила Мария
Уж разбирам, а не се чувствам простила. .... Спирам с писането и очаквам отговора ти, мила Мария
Здравей, Силвия!
Двете основни неща, за които говориш - критика и прошка - всъщност са толкова свързани, че са почти едно и също нещо. Първо, чудесно е, че се занимаваш с духовното си развитие, вероятно си чела неща, осъзнала си ситуацията на рационално ниво и това наистина е първата стъпка. Но само първата.
Втората е да вникнем в дълбочина и да работим със самата емоция, не с мисълта за нея, не с идеята за нея, не на ниво интелектуализация, рационализация и воля, а на ниво емоционален модел.
Много често погрешно схващане е, че осъзнаването на проблема е равно на неговото разрешаване. Осъзнаването е първата стъпка. Началото, а не краят.
Осъзнаването, разбирането, изясняването на проблема е първата стъпка от едно изключително пътуване - към нас самите, към развитие, позитивна промяна, удовлетворение и осъществяване.
Ти си разбрала, че трябва да простиш, че искаш да простиш. Но прошката не е на ниво желание или воля, не е до това какво казваме и правим, а какво чувстваме.
Едно е да разберем, че е добре да простим, съвсем друго е действително да простим. За това е необходимо да се изправим срещу себе си, да открием какво ни пречи да приемем ситуацията, да приемем другия, да приемем себе си.
Най-големите предизвикателства на живота: да открием себе си, да приемем себе си, да обичаме себе си, да простим на себе си, да бъдем себе си..
Разбирането може много да помогне, но прошката не е въпрос на разбиране - разбиране, че е добре да простим, разбиране защо другият е реагирал така или разбиране, че е време да простим. Нужно е да разберем не само на рационално, интелектуално ниво, но и със сърцето си, а това означава да се срещнем с чувстата си.
Например, има много неща за които разбираме, че не трябва да се ядосваме, но въпреки това го правим. Защо? Защото на интелектуално ниво си обясняваме, осъзнаваме и разбираме, че няма смисъл да се ядосваме, но чувствата са по-силни от мислите. Нужно е да приемем чувствата си, да ги изследваме, да ги открием напълно.
Вече си разбрала, че самото улавяне на модела е важно, но не достатъчно. Като средство за достигане, трансформиране и работа с емоционалните модели аз лично използвам медитативни техники. Така работим над чувството вътре в нас, докато не го освободим и трансформираме.
Нещата, които споделяш звучат като травма от несправедливост. Тук можеш да прочетеш повече за 5-те основни травми, в какво се проявяват, как се разпознават и как изглежда пътя за освобождаването им.
Сега е ред на истинската работа над себе си, истинското поглеждане вътре и освобождаване на онова, което ни пречи да сме истински себе си и пълноценни...
а това не се случва с четене, макар че четенето може да помогне, да ни насочи - четенето няма да свърши работата. Нужно е да се потопим навътре и да случим нещата.
а това не се случва с четене, макар че четенето може да помогне, да ни насочи - четенето няма да свърши работата. Нужно е да се потопим навътре и да случим нещата.
И няма универсални съвети. В моята работа, аз не давам съвети, а помагам на хората да се потопят вътре в себе си, за да освободят това, което им пречи и да открият своят собствен начин да бъдат в хармония.
Наглед еднакви симптоми често произтичат от коренно различни първопричини. Различни симптоми понякога произтичат от едно и също.
Решението във всички случаи е да станем отново себе си като освободим излишното.
Намери своя начин да погледнеш в себе си и да се изправиш срещу това, което чувстваш и това, от което се страхуваш.
Да се изправим срещу собствените си слабости, страхове, ограничения и защитни стратегии за бягство от себе си - това е пътят към изгубената хармония и пълнота.
с най-хубави пожелания,
P.S. Пишете ми с въпроси на JustYourTherapy@gmail.com
_________________________________________________________________________________
Благодаря ви, че споделяте тази статия, за да бъде полезна на повече хора!
За автора
