За Автора
Мария Николова е психолог и хипнотерапевт, треньор по личностно развитие, автор и водещ на програми за себепознание, вътрешна трансформация и реализиране на пълния потенциал.
Да бъдеш или да не бъдеш *себе си
/
0 Comments
да бъде или да не бъде себе си.
Източник на дилемата
Подобно на Земята, която се върти около Слънцето, но в същото време се върти и около собствената си ос, човекът, като част от този свят, също е воден от тези два силни импулса –
да се върти около себе си и да се върти около нещо по-голямо от себе си.
да се върти около себе си и да се върти около нещо по-голямо от себе си.
Да стане неповторимо човешко същество и в същото време да се впише в света. Да бъде в контакт с вътрешния си свят, но да бъде в контакт и с външния свят. Да се себесъхрани като уникалност, автономен, независим от околните, но от друга страна да се отдаде на другите, да принадлежи на група, колектив, идея, кауза, общност, да се осъществи вън от себе си.
Да бъде самостоен и независим, но да не самотен и отхвърлен. Да открие себе си, но и да открие света вън от себе си. Да бъде неповторим и индивидуален, но да участва в приятелства, междуличностни отношения. Да има своите собствени интереси, но да споделя и общи интереси с другите.
В търсене на баланса
Тези две основни сили, описани от Фриц Риман (немски психолог и психоаналитик), наглед си противоречат, от друга страна се допълват. Заедно създават двете основни човешки потребности: 1. Да се въртиш около себе си - да бъдеш себе си като самостоен индивид, неповторима личност, независим и автономен; 2. Да се въртиш около Слънцето - да бъдеш част от нещо по-голямо, да намериш своето място в света, да принадлежиш, да се осъществиш.
Тези два силни вътрешни стремежа са заложени у всяко човешко същество, макар често да намират своя израз по различен начин. Липсата на подходящо равновесие между двете стои в основата на много вътрешни конфликти, страхове и страдания. От друга страна - тяхното разбиране и поддържането на равновесие е основа за здраве, хармония и пълноценен живот.
Ако прекомерно надценим желанието си да бъдем себе си, рискуваме животът ни да се върти само около собствената ни личност, да се изолираме (физически или психически) от другите и света, да подхождаме нарцистично, да мислим и действаме егоистично, да не ни е грижа за друг освен нас, да не се докоснем до чувстата на любов и споделеност, да живеем обсебени от себе си, осмисляйки живота си само със собствената си изгода, удоволствие и съществуване. Ако пък залитнем в другата крайност и твърде много надценим стремежа към принадлежност, рискуваме да забравим за себе си, да се отдадем твърде много, обезличайвайки се, осмисляйки живота си само във връзка с другите, живеейки в зависимост от мнението и действията на околните, прекалено или напълно обусловени от тях.
Никоя крайност не може да бъде основа за хармоничен и пълноценен живот. Разбирайки това ние се подготваме за една от най-важните, сложни и основни жизнени задачи.
И така, у всеки човек е заложена тази жизнена задача: да създаде живот, който е едновременно негов и отдаден на нещо по-голямо. Да бъде себе си, без да се изолира от другите; да бъде с другите, без да се отрича и забравя себе си. Да бъде отдаден на собствената си личност и лично развитие, но да развие тази индивидуалност в контекста на нещо по-голямо от собствения си живот.
Да бъдеш себе си:
да живееш в хармония със себе си
да изживееш своята индивидуалност
да бъдеш в контакт със света вътре в теб
да опознаеш себе си
да се развиеш като самостоен индивид
да не останеш заклещен в типичното, колективното, масовото
да живееш своята различност, уникалност
да имаш автономност, самостоятелност, независимост
да бъдеш верен на себе си
да живееш живота си в синхрон с твоята същност
Да принадлежиш:
да живееш в хармония с другите и света
да бъдеш част от нещо по-голямо
да бъдеш в контакт със света извън теб
да се впишеш, да се включиш
да принадлежиш съм нещо, заедно с другите: група, кауза, ценност, екип, семейство, общност
да не бъдеш отхвърлен, изоставен, самотен
да живееш обединен в нещо по-голямо от теб
да имаш защитеност, споделеност и сродство
да се осъществиш, разгърнеш вън от себе си
да отдадеш живота си на идея, смисъл или кауза - по-голяма от собствената ти същност
да бъдеш част от нещо по-голямо
да бъдеш в контакт със света извън теб
да се впишеш, да се включиш
да принадлежиш съм нещо, заедно с другите: група, кауза, ценност, екип, семейство, общност
да не бъдеш отхвърлен, изоставен, самотен
да живееш обединен в нещо по-голямо от теб
да имаш защитеност, споделеност и сродство
да се осъществиш, разгърнеш вън от себе си
да отдадеш живота си на идея, смисъл или кауза - по-голяма от собствената ти същност
Накратко
Всеки човек има силна потребност от:
1. време и пространство за себе си, в което е свободен да бъде, да твори, да изразява, да реализира собственото си същество по възможно най-свободен начин.
2. време и пространство за споделяне с другите и света, в което да се отдаде, обединен с други хора в обща идея, цел, кауза или път, който осмисля живота му на ниво, по-висшо от собственото му съществуване.
Отделете 2 минути и отговорете за себе си:
1. Има ли място, време или сфера в моя живот, в която се чувствам достатъчно свободен да бъда себе си?
Това може да е работа, хоби, спорт, време за творчество, медитация, спокойно място, което обичате или просто време за свободна изява.
2. Има ли място, време и сфера в моя живот, в която принадлежа към група, идея или общност, която приемам смислена и вдъхновяваща?
Това може да е професия, хоби, приятелства, семейство, кауза или друг вид начинание, което отива отвъд рамките на вашия собствен живот.
Странно е, защото все едно имаш нужда да се намериш и да се изгубиш едновременно. И в този динамичен баланс на откриване и отдаване, на запазване и обновяване, на сигурност и предизвикателство, ние развиваме и осъществяваме себе си.
Няма точна рецепта. Балансът между двете е строго индивидуален и личен, при всеки човек той ще изглежда по различен начин.
Няма точна рецепта. Балансът между двете е строго индивидуален и личен, при всеки човек той ще изглежда по различен начин.
използвана литература: Основни форми на страх, Фриц Риман
http://kymsebesi.blogspot.com/2013/10/da-bydesh-ili-da-ne-bydesh-sebe-si.html
_____________________________________________________________________________________
Благодаря ви, че споделяте тази статия, за да бъде полезна на повече хора!
За автора
