Към себе си

Всеки си задава подобни въпроси, особено в началото. В тази статия ще обобщя своите размисли и личен опит по темата. 

Включвам най-често задаваните въпроси и най-популярните погрешни разбирания за медитацията, заради които много хора спират или пропускат своето пътуване към себе си и всички ползи от медитацията. 

Ще се радвам този текст да ви открие в подходящия момент и да бъде от полза.

Сигурно вече сте чували - няма правилно и неправилно. И все пак?

Медитацията е нещо като мост между твоето съзнание и твоето несъзнавано. Този мост е изключително важно да бъде построен поради много причини. И сега ти, започваш да медитираш и се чудиш.. къде е мостът? Защо не го виждам? Дали го правя правилно.. дали е от стойката? Май не го правя правилно.. защо не става този мост? 

Сега трябва да разбереш, че със всяка своя практика ти ще слагаш само тухла по тухла в изграждането на моста. По време на медитация не се оглеждаш кога мостът ще стане. Не се опитваш да го построиш по-бързо, отколкото той сам се случва. Мостът се изгражда със своето темпо или по-скоро с твоето вътрешно темпо. 

Това, което изгражда моста е неочакването на резултат, тоталното невкопчване в резултата (аз сега ще медитирам 10 минути и ще изградя 2/3ти от моста - не става така). Мостът се изгражда без фокусиране в резултата, защото това фокусиране е продукт на прагматичния малък ум, а не на сливането и пътуването към вътрешните слоеве на твоето Аз.

Единственото, което е необходимо като начало за медитацията е - да няма никакво усилие - това значи никакво напрягане, опитване, стремеж към някакъв резултат.

Едно от основните погрешни разбирания за медитацията е, че нещо трябва да се постигне по време на медитация. Медитацията не е опит да се постигне нещо. Медитацията е абсолютно приемане на това, което е. 

Имаш някакви очаквания, които не се осъществяват - ок, това не значи че медитацията не се получава. Проблемът не е, че не се сбъдват очакванията ти, проблемът е, че имаш очаквания. 

Не става въпрос да не очакваш чудеса.. а да не очакваш нищо - и тъй като това няма да стане от първия път (защото ние, хората все очакваме нещо, все се стремим към резултата), затова практикуваме.

Да нямаш отношение, да не очакваш нищо.. може да ви се струва трудно или да не разбирате как ще се случи. Свикнали сме да имаме отношение, да очакваме резултат, да оценяваме, да сравняваме...

Медитацията има много ползи. Сигурно сте чували, че е една от най-ефективните анти-стрес техники. Подобрява физическото здраве, балансира емоционално, развива личността, открива духовни перспективи. Хубаво е, че медитацията има много ползи, но от друга страна е лошо. Очакването на тези ползи те е довело до идеята, че трябва да медитираш и трябва да очакваш твоето здраве и живот да се подобрят. Същото това очакване, което те е накарало да запалиш ароматните пръчици или да прочетеш тази статия е и причината да не се получава. 

Защото очакваш.

А медитацията е абсолюното не-очакване, не-правене, не-искане. Наблюдаване на процесите, наблюдаване на случващото се вън от нас и вътре в нас. Вдишване и издишване, но без очакване, без искане, без прилепване, без его. 



За да се случи медитацията е необходимо да се отървеш от надеждите, страховете и желанията. Да не търсиш резултат, да не очакваш. Да пуснеш всичко такова, каквото е.

В медитацията не трябва да търсиш никакъв резултат, никаква изгода - разбира се, нормално е да ги търсиш в началото, всеки минава през този период, въпросът е да продължиш и да минеш отвъд това очакване. 

Идеята е следната - да престанеш да контролираш, да престанеш да се бориш със себе си или да бягаш от себе си.. да пуснеш всичко, такова каквото е - без претенция, без контрол, без потискане и блокиране, без цензура, без критика, да пуснеш всичко.. 



...да пуснеш себе си да излезе от дълбокото потисничествто на Егото. 

Тук ще отворя една малка скоба. Огромна част от човешките здравословни, психически и житейски проблеми са предизвикани от невротичните ни опити да бъдем нещо, което не сме. (Прочетете повече в 5-те маски, които ти пречат да бъдеш себе си). Едно е здравословен стремеж да се развиваш, съвсем друго е всекидневно, дори ежеминутно да се опитваш да бъдеш някой друг. Правим го поради най-различни причини - за да се докажем, търсейки одобрение, поради болезен минал опит, защитно поведение, страх, срам, чувство на вина и т.н. 

Медитацията е време, в което не се мъчим и не се опитваме да бъдем такива, каквито не сме. Не блокираме емоциите си, не оценяваме мислите и чувствата като приемливи и неприемливи, оставяме животът да протича през нас и чрез нас, без да спираме нито една капка, нито една мисъл. 

Медитацията е пътуване към истинското Аз, вътрешните вселени, процес на преоткриване, пускане на това, което носим в себе си. 

Или в случая, ако успееш да пуснеш, това което носиш в себе си – това, което пускаш ще те спаси. Ако не успееш.. абе по-добре да успееш :) Това, което не пускаме, остава блокирано, потиснато в нас. Често тези блокажи са първопричината за редица заболявания, неприятни и болезнени състояния, липса на развитие или безпътица. Накратко – пусни това, което носиш. 

Няма как медитацията да не е за теб. Медитацията е за всеки. Това е естествено състояние на съзнанието, приемане на себе си и пребиваване в настоящия момент. Всеки може да се научи да се потапя в дълбока релаксация, дори това да отнеме време. 

Има много погрешни разбирания за медитацията, най-популярното е може би митът, че трябва да спрем мислите си.

Идеята не е да спреш мислите си - а да пуснеш мислите да преминават през теб свободно, без да се бориш или да бягаш от тях, без да ги спираш или контролираш, но и без да се отдаваш на мислите, без да ги следваш и без те да те завладяват.. просто да наблюдаваш как мислите преминават през теб - идват и си отиват, наблюдаваш как мислите и чувствата преминават, но ти не си тези мисли и чувства - ти си този, който наблюдава мислите и чувствата..

Идеята, че трябва да спираме мислите си е погрешна. Не трябва да ги спираме, а да ги оставим да преминават свободно през нас. 

Престани да се опитваш да се отпуснеш и се отпусни :)

Първо, спри да се опитваш каквото и да било. Второ, наистина спри да се опитваш каквото и да било.

Идеята, че медитацията трябва да е приятна е едно от най-погрешните и разрушителни за вашата медитация схващания. 

Ако имате очакване и представа, че задължително трябва да се чувствате добре - това е очакване на резултат (едно на ръка), но и предразполага да блокирате всички неприемливи (в случая не особено възвишени и красиви) чувства, мисли и усещания, които обаче си съществуват във вас.

Медитацията не е хапче, с което да се почувствате по-добре. Да, най-вероятно ще се почувствате по-добре по време или след нея, но това е вторичен продукт на приемането и пускането, за което говорихме. Да се почувствате по-добре не е цел на медитацията. Медитацията няма цел, но ако има - тя е безусловното пускане на всичко, което е, такова, каквото е. Ако се стремим да се чувстваме добре, ние поставяме филтър, слагаме бариера - т.е. не пускаме. 

Ще го кажа още веднъж, защото това е важно - медитацията е да пуснеш всичко, такова, каквото е. Без очакване, без вкопчване, без подбор на приемливо и неприемливо, просто пускаш. Оставяш се да бъдеш поточе, през което водата преминава свободно. Поточето не пуска само някои струйки вода, поточето пуска всичко (за разлика от нас, хората, които искаме да приемем и изразим само добрата си, красива и приемлива страна, само това, което ни кара да се чувстваме добре, като постоянно се стремим да се придържаме към добрия си образ, да се доказваме, да убеждаваме другите и себе си, че сме еди какви си, че заслужаваме, че струваме, че можем и т.н.). Поточето не се сравнява с другите, не се опитва да е нещо, което не е (например река, водопад, море или езеро). 

Поточето просто е. 

Поточето пуска животът да минава през него - без да спира някоя част от преминаващото, без да съжалява какво и как преминава, без да потиска, без да блокира, без да се пазари какво да премине и какво не, без да очаква какво ще премине, без да иска нещо конкретно да преминава, без да търси нещо, което да премине, без да се сравнява какво преминава по другите поточета. Просто пуска, това, което е.

Оставяш мислите и чувствата да преминават свободно през теб - не се бориш с тях, не ги гониш, не ги променяш, не ги контролираш, спираш да се опитваш, спираш да се мъчиш, спираш да се стремиш да си такъв, какъвто не си - и пускаш всичко - такова, каквото е.

Завършвам статията с едно много свежо видео по темата! :)