Истинската стойност
/
0 Comments
В днешно време хората знаят цената на всичко, но не знаят стойността на нищо. Оскар Уайлд
Обичам да казвам, че когато някой ти обяснява как няма да успееш - той разказва своята история, не твоята. Понякога обаче е лесно да повярваме на другите как няма да успеем, дори как не си струва да опитаме. Как не трябва да дадем шанс на мечтите си и дори на себе си. Интересно е за колко важни неща се доверяваме на съмнителните оценки от обкръжението.
Твърде много хора се подценяват или зарязват живота, който искат да имат, защото са се доверили на някого, че това е невъзможно или неправилно. Дори и безкрайно добронамерени - родители, приятели, "специалисти", добре е да поставим под съмнение източника, който твърди, че знае какво можем, какво не можем, какво е добро за нас, какви сме и какви трябва да бъдем.
Затова, искам да споделя с вас една прекрасна и поучителна история. Надявам се, че ще ви намери в подходящия момент :)
- Учителю, идвам при теб, защото се чувствам толкова жалък, че нямам желание за нищо. Казват ми, че за нищо не ме бива, че нищо не върша като хората и съм непохватен и много тъп. Как да се поправя? Какво да сторя, че да ме ценят повече?
Без да го поглежда, учителят му рекъл:
- Съжалявам много, момко. Не мога да ти помогна, защото първо трябва да реша един личен въпрос. Може би след това... - И след кратка пауза добавил: - Но ако склониш да ми помогнеш, ще се справя по-бързо с него и после може да ти помогна.
- О...колко се радвам, учителю - измънкал момъкът, разбирайки, че отново го подценяват и пренебрегват.
- Добре - продължил учителят. Свалил пръстена от кутрето на лявата си ръка и като го подал на момчето му рекъл: - Яхни коня, който е навън и иди на пазара. Продай този пръстен, защото трябва да изплатя един дълг. Постарай се да получиш възможно най-високата цена и да не скланяш за по-малко от една златна монета. Тръгвай и се върни по-бързо с жълтицата.
Момъкът взел пръстена и тръгнал. Щом стигнал до пазара, започнал да предлага пръстена на търговците, които го поглеждали с известен интерес, докато не споменял цената, която иска. Отворел ли дума за златната монета, едни му се присмивали, други му обръщали гръб и само един старец си направил труда любезно да му обясни, че една златна монета е твърде голяма цена за този пръстен. Някой се смилил над него и му предложил сребърна монета и медна съдинка, но заръката била да не скланя на по-малко от жълтица и момъкът отказал.
Влязъл при стареца.
- Учителю – рекъл, - съжалявам. Това, което ми заръча е невъзможно. Сигурно щях да получа две-три сребърни монети, но не мисля, че можех да заблудя някого, за истинската стойност на пръстена.
- Това, което каза, е много важно, млади приятелю – усмихнат отвърнал учителят. – Първо трябва да узнаем истинската стойност на пръстена. Яхай пак коня и върви при бижутера. Че кой ще знае по-добре от него? Кажи му, че искаш да го продадеш и питай колко ще ти даде за него. Но каквото и да ти предложи, не го продавай. Върни се тук.
Момъкът отново яхнал коня. Бижутерът погледнал пръстена под светлината на масленичето, разгледал го под лупа, претеглил го и после казал на момчето:
- Петдесет и осем златни монети ли? – възкликнал момъкът.
- Да – отвърнал бижутерът. – Знам, че след време може да вземе към седемдесет монети, но ако го продава спешно...
Момъкът много се развълнувал и препуснал обратно към дома на учителя, за да му каже новината.
- Седни – рекъл му старецът, като го изслушал. – Ти си като този пръстен: рядък и скъп накит. И като него, можеш да бъдеш оценен само от истинския познавач. Защо си тръгнал да искаш от всеки да види истинската ти стойност?
И като казал това, сложил отново пръстена на кутрето на лявата си ръка.
източник: Нека ти разкажа, Хорхе Букай
__________________________________________________________________________
Ако публикацията ви харесва, помогнете й да стигне до повече хора като я споделите с приятели. Благодаря!
Ако публикацията ви харесва, помогнете й да стигне до повече хора като я споделите с приятели. Благодаря!
Друго от Хорхе Букай:
Още интересни публикации: