Към себе си

Надявам се тази вдъхновяваща история на Хорхе Букай да ви припомни нещо важно - да следвате истинското си призвание. Защото там, където е вашата същност, там е и вашият живот. Където са мечтите и копнежите ви - там е истинският и пълноценен живот. Не забравяйте, че когато хората подкопават мечтите ви, вярват в провала ви, критикуват ви, казват че няма да успеете или че не можете - те разказват своята история, не вашата. Пожелавам ви да разперите криле, да откриете своя път, да го извръвите без страх и да създадете вашата собствена приказка по пътя на осъществените си мечти, вместо да се опитвате да живеете като някого друг или както се очаква от вас. Понякога това не е толкова лесно, особено в случая на орлето, което е имало късмета да се роди и израсне в пуешко семейство. Семейството и средата са нещо важно, но няма по-важно и силно нещо от това, което е вътре в нас. Пожелавам ви да го помните винаги и никога да не подценявате това, което носите в себе си, независимо какво ви казват другите, какво искат и очакват от вас.

~.~.~.~.~.~

Веднъж един селянин намерил в градината си необичайно голямо петнисто яйце, каквото виждал за първи път. Изненадан, човекът решил да занесе яйцето вкъщи.



- Дали не е яйце от нанду? – попитала жена му. 

- Формата му не е същата – казал дядото, – а и е много голямо.

След двайсетина дни черупката се разпукала и от нея се подало едро и силно пиле с тъмна перушина, което се нахвърлило с голяма охота върху всичко наоколо, което ставало за ядене. Когато се нахранило, странното птиче погледнало настойчиво майката и казало въодушевено:

- Няма ли да излезем на лов?

- Как така на лов? – попитала тя, леко уплашена.

- Ами как, летейки, разбира се – учудило се пилето. – Хайде, да полетим!

Майката пуйка много се изненадала от предложението на необикновеното си отроче и изпълнена с любов и търпение, обяснила:

- Виж, детето ми, пуяците не летят. Тези идеи ти хрумват, защото си лакомник. Много е вредно да се яде бързо, а още по-лошо е да се прекалява с яденето.

Майката предупредила птичето семейство за налудничавите хрумвания на новото пиле и всички започнали да го подканят да яде по-малко и по-бавно. Отделяли за птичето най-леката храна и му напомняли да не се нахвърля върху нея, а да се храни спокойно. Но всеки път, щом приключело закуската, обяда или вечерята, то се провиквало:

- Сега, момчета, да идем да полетим и да се разкършим.

Тогава всички пуяци и пуйки в птичия двор започвали отново да му обясняват:

- Не разбираш ли, че пуяците не летят? Дъвчи старателно, яж по-малко и се откажи от тези лудории, защото един ден ще ти навлекат проблеми.

Минало време и храненичето растяло, като все по-често говорело колко е гладно и все по-рядко споменавало летенето.

Умряло заедно с останалите пуйки от птичия двор, които по Коледа били изпечени във фурната и се озовали на трапезата на семейството.

Месото му не се усладило на никого: било твърдо и нямало вкус на пуйка.

И това било съвсем обяснимо, защото птичето не било пуйче, а орел – планински орел, способен да се издига на три хиляди метра височина и толкова силен, че можел да понесе в ноктите си цяло агне…

Но умряло, без да го знае… Защото никога не посмяло да разпери крилете си. И защото никой никога не му бил казал, че е орел!




Човек става такъв, какъвто вярва, че ще стане. Ако мечтаеш да си орел, следвай мечтите си, а не слушай какво ти казват пуйките!

 източник: "Трите въпроса", Хорхе Букай