Търси в този blog

8 неща, от които се отказвам




Днес правих почистване вкъщи. И се замислих „Колко ненужни неща.. за какво са ми?” Може би са ми вършели чудесна работа преди, но в момента само трупат прах и създават безпорядък. Фън шуй специалисти съветват да се изхърля всичко ненужно - това, което не сме ползвали последните 6-12 месеца. Така създаваме пространство на новите неща да дойдат в дома и живота ни.


Най-важната част от почистването е отделяне на ненужното – това, което вече не ни служи. Това създава пространство за нас и за нещата, които обичаме.

Замислих се, че е така и с вътрешния ни свят. Толкова неща носим от миналото – спомени, вярвания, убеждения, модели на поведение, навици – вярваме, че са ни полезни, че ни вършат работа, а и така удобно сме си свикнали с тях. А дали ако се загледаме няма да открием, че само трупат прах и създават безпорядък? 

Предлагам ви да преразгледате своите, а аз ще ви споделя моя личен списък от 8 неща, от които искам да освободя живота си и вътрешния си свят.


1. Отказам се да бягам от проблемите.

Всички знаем, че не бива да бягаме от проблемите и от себе си, защото това е все едно да се надбягваме със сянката си. И все пак ако сме достатъчно честни със себе си ще признаем, че във съвременния свят има доста успешни и любими възможности за бягство. Някои ги наричат развлечения ;) и намират оправдания и извинения.

Отказвам се да бягам от проблемите, защото докато бягам от тях, бягам и от решенията. Избирам да открия решенията.


 


2. Отказвам се да живея в миналото.

Понякога миналото е прекалено хубаво, за да го пуснем или прекалено лошо, за да го забравим. Миналото понякога ни влияе прекалено много. Дотолкова, че зацикляме в една и съща рутина, в която не идва нищо ново. Ние сме тук, благодарение на това, което е зад нас, но не бива да подценяваме и това, което е пред нас. 


За да дойде новото, нужно е да му освободим пространство. Отказвам се да живея в миналото и го пускам, за да освободя място за това, което ме очаква. Избирам всички нови хубави неща, които вече пътуват към мен.





3. Отказвам се да живея в бъдещето.


Мечтите са нещо прекрасно и вдъхновяващо, но в прекалени дози са бягство от себе си, бягство от тук и сега. Обичам да мечтая, да планирам, да си представям различни варианти, възможности, светове. Но това понякога ме кара да отлагам твърде за напред живота си. Един ден, когато еди какво си стане или съм еди къде си, може би ще направя така и така.

Отказвам се да живея в бъдеще време. Отказвам се от това да отлагам като намирам извинения или вярвам, че има още време за това или онова да се случи. Единственото време, което имам е сега. Единственото време, в което мога да бъда щастлива, истинска и пълноценна е сега. Избирам да живея в настоящето. 



 4. Отказвам другите да контролират живота ми



Другите винаги имат и ще имат очаквания към нас
. Понякога тези очаквания и напътствия са мили и най-добронамерени. Но са просто една гледна точка, чужда гледна точка. Уважавам чуждото мнение, но избирам да подхранвам собствените си възможности и право да избирам, да взимам решения, дори понякога да греша.


Отказвам да живея според мнението на другите. Избирам да живея според моето мнение.



5. Отказвам да се оправдавам и да си намирам извинения

Много пъти ни се струва, че другите са виновни за ситуацията ни. Понякога това е вярно, друг път не толкова. Въпросът е обаче, че всяка ситуация може да се разгледа не като въпрос на вина, а като въпрос на това какво можем самите ние да направим с нея и от нея? Какво можем да научим или да променим? Да обвиняваме и да се успокояваме, че отговорността не е наша може да е много комфортно, но не го намирам за пълноценен начин да живея.

Отказвам да живея като жертва на обстоятелства, хора и факти. Избирам да поема отговорност за живота си. 







6. Отказвам да се фокусирам върху негативното



Да не бягаме от проблемите е едно, да се фокусираме върху тях и да виждаме само черното е съвсем друга бира. Светът не е само черно и бяло, но ако се фокусираме във черното – това ще бъде той за нас. 

Когато сме в трудна ситуация на загуба, печал, огорчение, може да ни се струва, че животът е само това конкретно чувство, което изпитваме в момента.
И знам това много добре. Понякога черното е всичко, което виждаш и е толкова трудно. Но също така знам, че каквото и да ни се случи, дори в най-дълбока болка и печал, има и друга перспектива. А понякога всичко, от което имаме нужда е различна гледна точка.

Отказвам да се фокусирам върху негативното. Избирам да търся и откривам други гледни точки.






7. Отказвам се от прибързаните изводи


Тук не става въпрос за интуитивните решения, които взимаме, а за това колко лесно е понякога да обвиним, да осъдим, да се обидим или да вземем погрешно решение. Предубеждения, надежди, очаквания, страхове – това са съюзниците на прибързания извод. Понякога му отнема секунди да влезе в ход и да породи толкова много негативни чувства и недоразумения, а после обяснявай, че нямаш сестра ;) И все пак, на всеки се е случвало да си създаде впечатление или да вземе решение на база на ограничена информация или предположения.

Отказвам се от прибързаните изводи. Избирам да давам шанс на себе си и на хората около мен.





8. Отказвам да се сравнявам с другите


Още от малки ни сравняват с другите, затова растем с представата, че това е нещо най-нормално. Този модел става част от нас и така вместо да си „сверяваме часовника” като се сравняваме със самите себе си – какво сме постигнали от мечтите и стремежите си, дали сме по-добре от вчера и дали сме доволни и удовлетворени от собствения си начин на живот, ние се сравняваме с другите – с техните постижения и успехи, с техния начин на живот. Човек е щастлив, когато постигне нещо значимо за него самия, подходящо за неговата личност, а не когато се съзтезава и конкурира с други.

Отказвам да се стравнявам с другите. Избирам да „сверявам часовника” си със собствените си чувства, мечти и постижения. 




А вие от какво бихте се отказали ? ;)







_________________________________________________________________________________________________________ 
Ако статията ви харесва, натиснете Like или я споделете чрез бутоните по-долу, включете се в e-mail бюлетина ТУК. Ще се радвам да чуя вашите мисли по темата или вашата история и гледна точка, затова оставете коментар. 

Още интересни публикации:







You may also like

2 comments:

  1. Коментар върху 8 точка:
    Това да те сравняват с другите е много ужасно,изпитала съм го на гърба си.Но сравнявайки се сам с другите си правиш самооценка и се стремиш да бъдеш по добър от тях,или поне колкото другите.А най лошото при жените е да се сравняват задължително с гаджетата на бившите си...Така ли е?

    ReplyDelete
  2. Ofi, има ситуации, в които сравняването може да е конструктивно и полезно. В статията визирам надпреварата, в която ни пука повече от мнението на другите за успехите ни, отколкото от собственото ни усещане за успех. А и защо ни е да се чудим дали сме по-добри от другите, вместо да се фокусираме върху това да правим най-доброто, на което ние сме способни? Не е ли по-добре да се запиташ "По-добра ли съм от вчера, от миналата година, от там, от където тръгнах?" или "Стигнах ли там, докъдето исках? Реализирах ли това, което ме удовлетворява? Как ме карат да се чувствам успехите ми, постиженията ми, ежедневието ми?" вместо "По-добра ли съм от нея, постигнах ли пвоече от еди кого си?". Всеки човек е уникален и неповторим. Въпросът не е дали сме по-добри от другите - това няма да ни направи щастливи - а дали сме достатъчно добри за себе си, дали живеем своя живот, дали изпълзваме своето призвание и дали разгърщаме своя потенциал. Някои неща са обективни - кой скача по-високо, кой бяга по-бързо, но за важните неща в живота няма "по-добър". Има различни творци, различни гледни точки, различни светове. Има много случаи на хора "постигнали" много, но не в областта, присъща за тях или не по начина, по който биха се зарадвали. Т.е. успешни според другите, но не и според самите себе си. Какъв успех е това? Опитвайки се да бъдем по-добри от другуте, понякога губим себе си, връзката си със себе си. Не е ли по-добре да сравняваме успехите си със собствените си възможности, а не с тези на другите? Мисля, че най-важно е как нас ни карат да се чувстваме успехите ни, а не дали сме успешни и по-добри според някого друг. Това е моето послание и моя избор :) А за сравняването с бившите - голяма драма е, да ;)

    ReplyDelete

Какво мислиш ти? Остави коментар: