Към себе си

Това е продължение на 5-те маски, които ти пречат да бъдеш себе си.

В Първа част видяхте какво значи маска, защо човек носи такава и как да разпознавате първите две маски от общо 5 основни. Сега ще поговорим за останалите три.

Ние рядко и трудно виждаме своите маски, защото това е несъзнателен защитен механизъм. Много по-лесно виждаме маските на хората около нас. 

3. Травма – Унижение / Маска – Мазохист

Унижението означава да се почувстваш оскърбен, принизен, засрамен и обиден. Травмата се пробужда от усещането на малкото дете, че единият от родителите му се срамува от него. Може да се пробуди от всяка ситуация, в която детето се чувства оскърбено, сравнявано, засрамено, принизено. Най-често това се случва, когато детето е мръсно или е направило беля. Важно е да се отбележи: даден човек може да е изпитал срам и унижение в детството си, без травмата да се пробуди, докато друг да преживее отхвърляне или изоставяне, но да се почувства унизен и да се пробуди травмата на унижение. Както и при всички други травми, въпросът не е в конкретната ситуация, а в чувството, което е пробудила.

Страдащите от унижение създават маската на Мазохист. Мазохизмът е поведение на човека, който намира удовлетворение и дори удоволствие в страданието. Прави всичко по силите си да се накаже или да си причини болка, преди някой друг да го е направил, сякаш вярвайки, че неговият собствен удар ще го подготви за това, което се задава. Мазохистът компенсира травмата си като се опитва да стане такъв, какъвто другите искат от него. 


Склонен е да поема много задачи на гърба си, включително чужди, и да си създава сам задължения. Мазохистът има дарбата да се поставя в ситуации, в които трябва да се грижи за някого, както и ситуации, които му създават принуди и задължения. По такъв начин той все повече и повече забравя за себе си. Грижи се за другите, поема чужди задължения и отговорности, макар често да се чувства унижен, че другите злоупотребяват с него.


Върши всичко вместо другите, като не осъзнава, че по този начин ги унижава, карайки ги да се чувстват, че без него те не биха могли да се справят сами. Всъщност за него е особено важно да се грижи за другите и да усеща, че някой не може да се справи без него. Често ще го чуете да казва, че еди-кой-си нищо не може без него. Това е неговият начин да докаже на себе си и другите, че е специален и важен, защото вътре в себе си не се чувства така. Маската на мазохист е мотивирана главно от страха на човек да не се срамува.


Поради страха да не изпита срам, той трудно изразява истинските си нужди и чувства. Обикновено е свръхчувствителен и най-малкото нещо може да го засегне. Склонен е да се обвинява, лесно намира повод да се упреква. Порицава се за всичко и дори поема порицанието на другите. Има навика да поема отговорност за нещо, за което не той е отговорен, и да се обвинява за това. Прави всичко възможно да бъде полезен. Има силно чувство за дълг. 

Когато травмата от унижение се активира, човек слага маската на Мазохист. Тази маска му помага да забрави нуждите си, като се концентрира върху нуждите на другите. Прави всичко, за да бъде полезен и всичко това, за да не се чувства унижен и принизен. За да се предпази от унижението, мазохистът започва да се грижи за другите или да си създава отговорности, задачи, задължения. Задълженията са много важни за мазохиста: първо, защото чрез тях той се чувства полезен и важен. Второ, поемайки отговорностите на другите, той ангажира времето си и се предпазва най-големия си страх – да бъде свободен.

Мазохистът се страхува да бъде свободен, за да не остане без границите, които го спират, защото вярва, че ако няма ограничения ще се изложи, ще преживее отново срам и унижение. Стегнатият график, многото отговорности и задължения, които поема, го карат да забрави за себе си и да изгради безопасни граници, в които не се чувства засрамен от себе си. Носиш маската на мазохист всеки път, когато действията ти са мотивирани от страха да не изпиташ срам. Чувстваш се отговорен за щастието на другите, уреждаш всичко, така че другите да са щастливи. 

Травмата от унижение започва да се лекува, когато престанеш да се сравняваш с другите, смалявайки се; престанеш да подчертаваш недостатъците си и да се обвиняваш. Когато започнеш да проверяваш собствените си нужди и да се грижиш за себе си, преди да кажеш „да” на другите. Когато започнеш да поемаш по-малко отговорности, имаш повече време за себе си и да си по-свободен ти се струва добра идея.


Когато престанеш да поемаш чужди задължения и отговорности. Започнеш да изразяваш по-свободно желанията и нуждите си, без да имаш усещането, че притесняваш някого или му досаждаш. Когато разбереш дълбоко в себе си, че си специален и важен, и нямаш повече потребност да го доказваш на себе си и другите. 

4. Травма – Предателство / Маска – Контролиращ 

Да предадеш някого, означава да спреш да му бъдеш верен, лоялен и предан. Има много начини да предадеш някого и много ситуации, в които човек може да се почувства предаден. Страдаме от предателство, най-вече когато доверието е разрушено. Малкото дете може да се почувства предадено, ако родителят не спази обещанието си или предаде доверието му. Когато детето преживее предателство, то започва да си създава маска, за да се защити, също както при другите травми. При тази травма, човек изгражда маската на Контролиращия. 


Контролиращият е силно чувствителен на тема предателство. За него предателството е нещо недопустимо и изпитва трудност да приеме всякаква форма на предателство – от страна на другите и дори от него самия. Затова прави всичко, на което е способен да бъде отговорен, силен, специален и важен човек, който не предава и няма да бъде предаван. Контролиращият се стреми да си създаде живот, обстоятелства и среда, в които всичко е добре предвидено и планирано, за да избегне всякаква форма на предателство.


От 5-те типа, той е този, който има най-големи очаквания спрямо другите, обича всичко да предвижда и по този начин – всичко да контролира. Избягва ситуации, в които няма да има контрол. Склонен е да планира, да мисли „в бъдеще време”, опитва се да предвижда всичко. Неговата умствена дейност е много активна. 

Колкото по-силна е травмата, толкова повече той иска да има контрол над всичко, за да избегне страданието от предателство, и толкова повече му се иска да предвиди бъдещето, да го планира до последен детайл. За Контролиращия е трудно да повери някаква задача на някого друг и да му има доверие, затова той прави почти всичко сам.


Травмата от предателство се събужда при Контролиращия всеки път, когато се сблъска с човек, изневеряващ на ангажиментите си. Особено дразнеща гледка за Контролиращия е да види някого, който нищо не прави или мързелува. Това го дразни невъобразимо и го приема за безотговорност, не може да има доверие на такъв човек. Контролиращият се старае да е отговорен и работлив, избягва да мързелува или да остава без работа.

Контролиращият очаква другите винаги да разчитат на него и да му имат доверие, макар самият той да не осъзнава колко трудно и рядко се доверява на другите. Изпитва вътрешна съпротива да се довери на друг човек, защото се страхува от предателство. От друга страна, за него е изключително важно другите да му имат доверие и ако усети, че му нямат доверие, се чувства предаден. Трудно преживява факта, че някой може да не му повярва. Прави всичко възможно да му имат доверие. 

Когато травмата от предателство се активира, човек слага маската на Контролиращ. Поведението става продиктувано от страха да не преживее предателство. Иска да помага на другите да организират живота си, но не осъзнава, че желанието му идва от потребността да ги контролира. Той често се чувства отговорен да подрежда живота на тези, които обича, като този „контрол”, той вижда като „помощ”.

Трудно допуска страховете си, не обича да говори за слабостите си или да се показва уязвим. Обича да показва сила и власт. Трудно му е да се отпусне. Контролиращият изпитва ужас да го лъжат и ненавижда хората, които изневеряват, лъжат или мамят. Когато носиш маската на Контролиращ, ставаш недоверчив, скептичен, предпазлив, авторитарен. Тази маска те кара да правиш всичко възможно да изградиш образа на силен човек, сигурен в себе си, дори и вътрешно да не си сигурен в действията и решенията си. 

Травмата от предателство започва да се лекува, когато не преживяваш тежко плановете ти да се провалят и по-лесно се отпускаш. Престанеш да бъдеш зависим от резултатите и да имаш големи очаквания към другите.

Нямаш натрапчиво желание всичко да се случва според твоя план, да взимаш всички решения и да зависи само от теб. Престанеш да правиш всичко сам и започнеш да се доверяваш на другите. 

5. Травма – Несправедливост / Маска – Скован 

Несправедливост е когато някой не е оценен според истинската си стойност или не е получил това, което заслужава. Човек, страдащ от травмата на несправедливост, си създават маската на Скованост. За да се предпази от страданието, той се откъсва от това, което чувства. Разбира се, това не значи, че не чувства изобщо. Напротив, тези хора са много чувствителни, но развиват способността да се откъсват от тази чувствителност и да не я показват пред другите. Често изглеждат студени, безчувствени, непукисти. 

Когато травмата от несправедливост се активира, човек слага маската на Скован. Скованите търсят справедливостта във всичко и понякога на всяка цена. В опита си да бъдат справедливи, често стават перфекционисти, опитват се да правят нещата съвършено (според своите критерии). От рано започват да се оправят сами със всичко. Обичат да се оправят сами, рядко търсят чужда помощ – само ако няма накъде. Доброто и злото, правилното и неправилното са важни категории в живота на Скования – те направляват живота му.

Прикрива вълнението, чувствата и емоциите си. Страхува се да не сбърка. Затова често се съмнява в себе си, например като се колебае дали е взел правилно дадено решение. Много взискателен към себе си. Рядко си позволява да се отпусне, без да се чувства виновен. Често самото му тяло е сковано и напрегнато дотолкова, че е необходимо съзнателно да позволи на ръцете и краката си да се отпуснат.


Справедливостта и заслугата са толкова важни за Скования, че несъзнателно прекъсва, чупи или губи това, което смята, че е получил незаслужено. Емоцията, която изпитва най-често е гневът, особено спрямо себе си. 

Първа част на статията

използвана литература: Петте травми, които пречат да бъдеш такъв, какъвто си, автор Лиз Бурбо
_________________________________________________________________________________

Още интересни публикации:

Мъдростта на пеперудата или мехлем за всяка душа

Най-важното нещо в живота
Накратко за времето, пътя и най-хубавия ден
Кога и защо да отида на психолог?