Към себе си

Обръщаме се към различни методи, за да открием лек. Лек за болката си. Понякога това е внезапно появила се остра емоционална болка или дълго търпяна и потискана стара, позната болка. Травми, тревожност, конфликти, неразбиране, неприемане, раздяла, изневяра, грешка, смърт. Причините могат да са много, усещанията също много. Но болката е една.


И независимо колко силни, успели или щастливи може да изглеждат хората, истината е, че никой не се ражда имунизиран срещу болката на емоциите си и още по-рядко ни учат как да се справяме с нея. 


Как да преодоляваме трудностите в живота, как да минаваме през грешките и проблемите, но наистина да минаваме и да продължаваме напред с живота си – не просто да чакаме времето да го потули, скрие, промени. 

Защото времето нищо не променя и нищо не лекува. Колкото и време да минава, колкото и да се движи червеното квадратче по календара, колкото и песни да се сменят по радиото, ние не се движим ако не сме освободили болката си и не сме минали през нея. Наистина минали през нея, чаа-аак до другия бряг, до отсрещната страна. 


Там, където сме преживяли всичко до край, освободени, обогатени, променени. И не само, че ние не се движим, животът ни не се движи. И ако сме достатъчно честни със себе си ще открием, че ситуациите в живота ни се повтарят. Но тъй като това се случва с повечето хора се успокояваме и продължаваме да циклим в безрадостния си ден.

А това не е толкова трудно след като ни се предлагат всякакви варианти за бягство, за забрава, развлечения, разсейване, дори приспиване на болезнените емоции, но да си го кажем честно – освен да бягаме и да чакаме времето да ни излекува, отделяме ли време наистина да преживеем и погребем болката си? Загубата си? Грешката си? Ама честно ?

За някои най-отровна е тъгата, неудовлетвореността, за други е предателство, загуба, раздяла, за трети – неуспех, провал, срам. Понякога е усещането за отделност, самота. Под различни маски прозира емоционалната болка на нерешените въпроси, на недовършените трансформации. Всички търсим начин да я избегнем, да се отървем, да избягаме или да я победим, да я надхитрим, да я преборим, да я заобиколим, намалим, забравим, да я освободим. И докато го правим, ще я има.

Подавам ти ръка и ти предлагам да минем през нея. 

Открих, че единствения възможен начин да се простим нещо (ама наистина и завинаги, а не само повърхностно и до утре) е като го приемем и след това минем през него. Наистина да минем през него, чак до отсрещния бряг. Докато се борим с нещо е трудно да го приемем, камо ли да минем през него.  

Затова истинската терапия е среща със себе си, при която да престанем да се борим, да престанем да бягаме от себе си, а внимателно да започнем да опознаваме ситуацията, в която сме, както и самите себе си. 


Внимателно и любопитно, сякаш се оглеждаме за пръв път, сякаш за пръв път си даваме истинска равносметка и представа кои сме, какви сме, какво искаме, какво търсим. И от какво бягаме. Сякаш си позволяваме да сме искрени със себе си. Сякаш страхът, че не сме тези които трябва, си е дал отпуска за известно време, достатъчно да се погледнем като за пръв път в отразяващата повърхност на собствената си мъдрост и истина.

Сякаш можем да оставим ролите и маските на това какви трябва да бъдем и да надзърнем дълбоко в себе си, за да си спомним какви наистина сме. Да го направим без страх, без преструвки, без очаквания и калъпи от шаблони, надежди, лъжи. Истински да се огледаме, да се видим, да припознаем своето, да освободим чуждото. За да може и животът ни да стане такъв – истински и наш.

Открих, че животът ни преминава през много ситуации, които имат потенциала да ни трансформират, обогатят, обновят и най-вече – осъществят. Тези ситуации, които пазят най-голямото съкровище, богатство и потенциал в себе си обикновено биват наричани от нас проблеми и обикновено съдим за тях по болката, която носят в живота ни.

Обикновено това, което наричаме проблем, от което се оплакваме, което не харесваме и ни пречи най-много е симптомът. Думата симптом означава признак. Толкова сме погълнати от признаците, че нещо с нас не е наред, че гледаме веднага да им „запушим устата” още докато се появят. Такъв един признак е болката. Признак, който е обратна връзка на тялото и психиката ни, показвайки ни първо, че нещо не е наред (което е добре да се знае) и второ, че е налице вътрешен конфликт, който не виждаме, но който се лекува чрез симптома.

Когато се разболеем от вирус, например грип, в началото ние нямаме ни най-малка представа, че в организма ни е влязла заплаха. Имунната система автоматично се задейства и започва да се бори с вируса. В резултат на тази борба и реакция на организма да се справи с вируса/проблема, обикновено тялото вдига температура. Това, което забелязваме ние, е че ни става дискомфортно, студено ни е, боли ни глава от темпратурата, като цяло забелязваме, че тази температура е неприятна и болезнена. Обявяваме я за враг. Забелязваме симптома, признака на болестта – температурата. С други думи забелязваме и става осезаема за нас реакцията на тялото ни спрямо проблема, но не и самия проблем. 

Подобна е и психичната реакция към определени конфликти в психичния свят. Ако е налице непреодоляна травма, потискана или неизказана болка, неинтегриран опит или конфликт на подсъзнателно ниво, вътрешните системи и защитни механизми освобождават напрежение и тревожност, които съзнателно се регистрират и усещат като неприятни емоции – тъга, депресия, отчаяние, панически атаки, тревожност, неудовлетвореност и др. Тези негативни емоции са признак, симптом на случващото се във вътрешния свят на човека. Те не са проблема, болестта, врагът. Безумно е в такива случаи да се третира симптома. Безумно е да се потиска, да се скрива, да се бяга от него. Нужно е да се открият причините и източниците и да се премине през състоянието или ситуацията, разкривайки пълния потенциал на изживяването и промените, които носи то.

Много ситуации в живота ни имат потенциала да ни променят, да ни трансформират, стига да преминем през тях. Но ние се дърпаме, не искаме да минем през тях. Искаме животът ни да се промени, хората около нас да се променят, ситуациите да се променят, отношенията ни, семейството ни, преживяванията ни, здравето ни, бизнеса ни да се промени, но ако може ние да си останем същите.  Част от нас усеща, че трябва да се отдадем, да минем през това преживяване, за да минем от другата страна, но не го правим. Защо ? Защо ни е страх да се променим ?

Колкото и умни, интелигентни, образовани да сме, за съжаление рядко някой ни учи как да минаваме през трансформациите на ежедневния живот и да стигаме от другата страна на преживяванията си, емоциите си, травмите, болезнените загуби, рани и тревоги.


Обикновено се ужасяваме, вкопчваме се в някоя част от междинния стадий, а това вкопчване, неприемане и неотдаване на промяната поражда най-много болка.

Яйце, гъсеница, какавида, пеперуда - това са стадиите, през които минава индивидуалното развитие на всеки вид пеперуда. Те са явни и видими за всички. Открих, че човешкият живот е изпълнен с още по-пъстри и невероятни трансформации. Открих, че животът ни преминава през много ситуации, които имат потенциала да ни трансформират, обогатят, обновят и най-вече – осъществят.


Тези ситуации, които пазят най-голямото съкровище, богатство и потенциал в себе си обикновено биват наричани от нас проблеми и обикновено съдим за тях по болката, която носят в живота ни.


Най-болезнените, най-драматичните – това са възможностите за най-голяма траснформация и осъществяване. Вкопчването в междинния етап и надеждата, че можем да останем завинаги в него, някак „на сигурно” в пашкула като какавида, е не само болезнено, но и нездравословно. И си има последици. Отдаването на процеса на трансформация, която се крие във всяка ситуация, осъзнаването и преминаването отвъд емоциите и страховете, които ни спират е пътят извън пашкула и полета на пеперудата.

Ако нещо в живота ти не е наред, ако си в затруднена ситуация, ако в момента преодоляваш загуба, грешка, неуспех, ако усещаш, че си зациклил върху нещо или някого, ако чувстваш болка, неудовлетвореност, несигурност - просто помни, че това е признак на трансформация. Помни, че това е процес. Осъзнай признаците, не се страхувай от тях, дай им глас - чуй ги, отдай се на процеса и излез от пашкула. Може и да не е лесно, но ти гарантирам, че отвъд този пашкул на временна трудност, там навън те чак цял един свят ...