Към себе си

И този въпрос е

За какво бих могла да бъда благодарна на тази ситуация ? 

На какво ме учи тя ? 

И какво ми дава ? 

Ако тази ситуация е подарък и аз отворя този подарък, какво ще има вътре? Какъв подарък се крие в тази ситуация за мен? 

Какъв важен урок се крие зад моментната ми трудност ? 

Кое мое качество или умение трябва да подобря, за да изпратя болката и неудовлетворението от тази ситуация ? 

Противопоставянето на болката от ситуацията, съпротивата да приемем фактите ни носи най-много болка и страдание. 

Самата ситуация като факти и събития често не е в състояние сама по себе си да ни обиди, нарани, унижи, разгневи. Това, как реагираме на нея, какви чувства и асоциации поражда у нас - това е истинският ни проблем. Начинът по който се чувстваме в момента е съвкупност от 10% какво ни се случва и 90% как реагираме самите ние. Ако успеем да открием перспективата на всяка ситуация като подарък и да виждаме урока, ценното, важното, положителното - какво би могло да ни нарани или да ни попречи? 

Колкото по-близко сме до това разбиране за действителността, толкова по-щастливи, удовлетворени и устремени ставаме. И обратното, колкото повече се фокусираме върху негативните аспекти и намираме причина да не сме доволни от ставащото, не желаем да приемем фактите и да открием урока в тях - толкова по-нещастни, неудовлетворени, депресирани и отчаяни ставаме. Подаръкът е пред нас. Ние избираме дали да го разопаковаме или не, дали да му се радваме или не.

Как се чувстваме в момента - щастливи или нещастни най-вече зависи от това съгласни или несъгласни сме с това, което ни се случва. Понякога е трудно да се съгласим и приемем, но да помислим какво печелим като се съпротивляваме на фактите? Ако в момента се чувствам добре, това е защото приемам това, което ми се случва. Ако не съм съгласна - то със сигурност се чувствам зле.

А ти щастлив ли си ?

Съгласен ли си с това, което ти се случва ?

Зависи ли то от теб ?

Желаеш ли да го промениш ? Можеш ли ?

По какъв начин тази ситуация ти помага да опознаеш, да разбереш и да осъществиш своята истинска същност ?

Ситуациите, в които животът ни поставя често пъти могат да бележат и ранят нашето Его (идентификации, роли), да го обидят жестоко, да го унизят, да го наранят, дори да го осакатят. Това боли. Но ако се вкопчим в Егото си боли още повече. 

Ако се вкопчим в ролята си, в маската си, фасадата си - вкопчваме се в болката. Единственият начин е да се освободим от счупената маска и да се освободим от болката с разбирането, че нараненото ни Его е само функция на нашата личност, но не е нашата същност. 

Всеки човек може да има най-различни роли в обществото, най-различни идентификации - майка, жена, мъж, баща, съпруга, лекар, мениджър, счетоводител, приятел, красив, умна, добър. Това са роли, чрез които личността се развива, защото играейки ролята натрупва опит. Съзнанието ни се идентифицира с тези роли понякога толкова силно, че откъсването и разделянето води до много болка, а раните по маската се преживяват като рани по същността. 

Болка, от която е добре да се освободим и да продължим напред. Продължаването напред минава през разбирането, че всяко нещо, което може да се "счупи" в живота ни е само образ, проявление, роля, сурогат - на нашата същност. Като актьори, които са излезли на сцената и са убити в края на пиесата, трябва да станем и да продължим живота си, защото са убили героя ни, а не нас самите. Носили сме маската като жива, като истинска и е трудно да я отделим от лицето си, но маската не е едно с лицето ни. Тя е фасада, облекло. 

Музиката няма да умре, ако китара се счупи. Напротив - ще намери нови начини за проявление, други музикални инструменти. Човешката душа е като една песен, която може да бъде изсвирена на най-различни музикални инструменти. Всеки ден ние изпълняваме своята музика под формата на различни дейности и роли, които изпълняваме и цели, които си поставяме. 

Когато някой от инструментите за това изпълнение се счупи е много неприятно и болезнено. Но не трябва да спираме да търсим други инструменти, за да изпълняваме нашата песен. 

Всеки нов ден е нова възможност и нов начин за нашата лична песен да стане част и в унисон със световната симфония, а трудностите са мотивация да търсим новите начини, които ще ни обогатят.

_________________________________________________________________________________

Ако статията ви харесва, помогнете й да стигне до повече хора като я споделите с приятели. 

Още интересни публикации: