Към себе си

Минало известно време, веднъж младежът пристигнал по-рано и заварил Буда сам. Приближил се към него и му казал: 

- Велики, имам само един въпрос, а от него проитичат всичките ми съмнения...

- Тъй ли? По пътя на дхарма не би трябвало да има съмнения. Кажи ми, какъв е въпросът ти.

- Учителю, идвам от години във вашия център; около вас виждам много отшелници, монаси, монахини, още повече - светски люде; някои от тях идват от дълго време. И забелязвам, че някои от тях са толкова напреднали, че са постигнали своето освобождение. 

Виждам, че други пък са постигнали някаква промяна в живота си, станали са по-добри, отколкото преди - въпреки че не са се освободили напълно. Но пък има и такива като мене и те не са малко, които са останали такива, каквито са си били, че и по-зле. Защо става така? Хората идват при вас, като при велик човек, напълно просветен, могъщ и състрадателен. Защо тогава не използвате своята сила, за да дадете освобождение и просветление на всички?

Усмихвайки се, Буда попитал:

- Къде живееш, млади човече, къде си се родил?

- Тук, в Саватхи...

- Но по чертите на лицето ти виждам, че си роден другаде. Откъде си?

- Родом съм от град Раджагриха, столицата на царство Магадха. Преди няколко години се преместих тук.

- И си прекъснал всички връзки с Раджагриха?

- Не, велики, там имам приятели, роднини, дела...

- Тогава вероятно често пътуваш до там?

- Да, доста често прескачам от Саватхи до Раджагриха...

- Значи познаваш пътя много добре?

- Разбира се, та нали пътувам по този път, знам го в детайли. Дори да ослепея, пак ще успея да стигна от тук до родния си град. 

- Вероятно и всичките ти приятели и роднини знаят, че ти пътуваш често и че познаваш отлично този път? 

- Разбира се, така е. 

- Тогава сигурно ти се е случвало някой да дойде при теб и да те помоли подробно да му обясниш пътя до Раджагриха. Как постъпваш - премълчаваш туй-онуй или най-подробно им обясняваш?

- Че има ли смисъл да крия нещо! Обяснявам им всичко възможно най-подробно - първо тръгвате на изток, после завивате към Бенарес, продължавате напред, докато не стигнете Гайя, а оттам отивате в Раджагриха. Мисля, че това е достатъчно ясно, господине.

- А дали хората, на които толкова подробно си обяснил, наистина стигат до там или някои все пак не стигат?

- Не всички стигат. Стигат само тези, които минат целия път до края!

- Това ти обяснявам, младежо. Идват при мен, знаейки че съм човек, минал по целия път и стигнал до Нирвана и че наистина подробно познавам този път. Идват и ме питат: "Какъв е пътят до Нирвана, до освобождението?" Трябва ли да крия нещо? Обяснявам им този път ясно - ето, ще правите това и това, пътят е такъв и такъв. Ако някой само кима с глава и мърмори - мда, хубав път, прекрасен, добре казано, но аз няма да направя и крачка по него, колкото и да е великолепен; все пак е доста уморително да се върви - тогава по какъв начин такъв човек би стигнал крайната цел?

Не мога да нося никого на раменете си. Най-многото, което мога да направя, е да кажа с цялата си любов и състрадание - ето го пътя, ето така минах по него; работете и вие, вървете по него - и ще стигнете до крайната цел. Но всеки трябва да върви сам, да прави крачка след крачка. 

Този, който е направил една крачка, вече е с една крачка по-близо до целта. Този, който е направил сто крачки, е със сто крачки по-близо. Този, който е минал целия път, е стигнал до крайната цел. Но пак казвам - всеки трябва да върви самостоятелно.

източник: Най-известните притчи за Буда