Търси в този blog

Най-прекрасната музика




Представете си, че произхождате от място, където звучи най-прекрасната музика, създадена някога. Тази музика е екстатична, бляскава. Слушате я откакто се помните. Тя не е преставала никога, нито е звучала друга музика. Един ден установявате, че тъй като винаги сте я слушали, всъщност никога не сте я чули истински. Тоест, никога не сте я познали в действителност, защото никога не сте познали нищо друго. Затова решавате, че искате да чуете музиката наистина.

Как бихте могли да го постигнете ?



Един от начините е да отидете някъде, където музиката от Дома няма да звучи. Там може би ще звучи друга музика, музика, съдържаща дразнещи тонове или нехармонични пасажи. Този контраст ще ви помогне да оцените по нов начин музиката, която сте чували винаги у Дома.



Друг начин е да отидете някъде, където музиката от Дома не съществува, и да я пресъздадете по спомени. Преживяването от композирането на тези великолепни звуци, ще ви дари непрекъснато задълбочаващото се осъзнаване на нейната красота.

Съществува и трета възможност, която е много по-предизвикателна, но и изпълнена с най-голямо обещание. Идва ви наум, че можете да придобиете истинско дълбоко познание, като отидете някъде, където музиката от Дома не звучи и може да бъде пресъздадена само след като забравите нейното звучене. Преживяването от припомнянето и след това – композирането на невероятните симфонии на Дома ще доведе до най-богатото, най-пълното, най-обширното опознаване на присъщото им величие.


И така, вие се отправяте смело към света, който предлага третата възможност. Там чувате мзика и, забравили спомените си, вярвате, че е единствената слушана някога от вас музика. Някои песни са прекрасни, но доста дразнят слуха ви, защото ви се струват дисонантни. Тези нехармонични тонове раждат във вас желанието и в крайна сметка решимостта да създадете оригинална музика.



Скоро започвате да пишете свои композиции. Първоначално гръмката музика от нашия нов свят ви разсейва. С времето обаче когато започнете да се отвръщате от външния блясък и да се вслушвате в мелодиите на сърцето си, музикалните ви творби ще станат по-красиви. Най-накрая композирате шедьовър и когато го приключите си спомняте нещо: написаният от вас шедьовър е същата музика, която е звучала у Дома. 




И този спомен събужда друг: Вие сте тази музика. Тя не е нещо, което сте чули извън себе си, по-скоро тя е вас и вие сте нея. И като сте се създали на едно ново място, вие сте се опознали – опознали сте се истински – по начин, който нямаше да бъде възможен, ако никога не бяхте напускали Дома.

Това е преживяването, което желае душата. 



източник: Храбри души, Робърт Шварц


You may also like

No comments:

Какво мислиш ти? Остави коментар: