За Автора
Мария Николова е психолог и хипнотерапевт, треньор по личностно развитие, автор и водещ на програми за себепознание, вътрешна трансформация и реализиране на пълния потенциал.
Метод на саморегулиране
/
0 Comments
Мисля, че най-хубавите книги са тези, които помагат на човек да се самоусъвършенствува.
Хасай Алиев
Хасай Алиев
В книгата си Ключ към себе си (Етюди за саморегулирането) Хасай Алиев отговаря на интересни въпроси, свързани с ползите от състоянието на транс, медитация и хипноза. Изпозлвайки познанията за тези феномени, се извежда система, чрез която човек сам и независимо от други хора или средства, да се въведе в състояние на транс, като нарича това саморегулиране.
КАКВО МОЖЕ ДА ДАДЕ САМОРЕГУЛИРАНЕТО ЛИЧНО НА ВАС
Ако сте се уморили след напрегнат умствен или физически труд, а за почивка или сън няма подходящи условия и време, с помощта на саморегулирането вие можете бързо да възстановите силите си. Дори, ако е необходимо, без да напускате работното си място.
Саморегулирането може да ви послужи не само за интензивно възстановяване на силите, но и ...
за ефективно настройване към предстояща дейност. С помощта на саморегулирането психиката и организмът без усилие се превключват от един вид дейност към друг, неутрализирайки бързо остатъчните реакции от минали събития. То е полезно и за освобождаването от различни отрицателни емоции и преживявания, които ви пречат да се настроите за определена дейност.
Ако ви предстои усвояването на професионални или каквито и да било други навици, саморегулирането ще го ускори. Освен това, използвайки саморегулирането, можете да неутрализирате старите стереотипи, които пречат на новата ви работа, да се пренастроите в нужната посока, а при необходимост — да ги възстановите. С помощта на саморегулирането може успешно и бързо да се усвои всеки нов вид дейност — от балета до тренировката на организма за предстоящ космически полет.
Саморегулирането ще ви помогне по-малко да боледувате, да поддържате добра работоспособност, а в случай на необходимост — да мобилизирате всичките си сили за рекорден скок или за преодоляване на стресови състояния и депресии. Владеейки навиците на саморегулирането, вие ще можете да помогнете на своя лекар при лечението на всеки свой недъг, като но негов съвет изпълнявате съответните психофизиологически упражнения и психотерапевтични самовнушения. С помощта на саморегулирането се увеличават защитните сили на организма, което от своя страна засилва ефекта от другите видове лечение, осигурявайки комплексен характер на лечебния процес.
Саморегулирането ще подпомогне силата на волята ви, ако желаете да се откажете от пушенето или от други вредни навици.
Това е инструмент, с помощта на който вие можете да развивате своите волеви, творчески и адаптивни (защитно-приспособителни) възможности в желаната от вас насока.
От ранна възраст вие желаете да овладеете себе си, да започнете живота поновому, да станете господар на своите думи и постъпки, да бъдете конструктор на своя характер. Ако сте способни да имате и да създавате идеали, саморегулирането е този ключ, който ще ви помогне да настроите целия си организъм за тяхното постигане, това е метод за самоорганизиране в съответствие с желаните цели.
ИМА ТАКОВА ОСОБЕНО НЕУТРАЛНО СЪСТОЯНИЕ
Вселената се разкрива в хармонията на разума с душата — това не е просто фраза
За да управлявате своя вътрешен биоавтомат, т. е. за да го приведете в режим на „ръчно" управление, е необходимо да намерите това неутрално състояние на мозъчните механизми, чрез което е възможно да превключвате дейността на вътрешните системи на организма по свое съзнателно усмотрение.
Има такова особено състояние, при което леко и свободно се диша. Като че ли всичко в тебе се освобождава. Трудно е да се изрази с думи. Всеки може да го чувства различно. То е удивително приятно, в него се осъществява хармонизация на организма, установява се равновесие между душата и тялото.
Главата в такова състояние като че ли е „празна", в нея има бездна, незапълнена от нищо; няма мисли, не ти се иска да обръщаш внимание на нищо. Цялото тяло почива, събира сили. Признаците на това състояние възникват понякога от само себе си. Например когато човек е много уморен и седи като вцепенен, безсмислено отправил поглед в една точка. Тогава мозъкът включва защитно-възстановителната си реакция, превключва се от изразходване на сили към тяхното натрупване.
Или например когато у бегача състезател се появява „второ дишане": дишането става по-леко, тялото се усеща необичайно леко, бягането става приятно и ти се струва, че можеш да бягаш безкрайно. Тогава под въздействието на критичното натоварване рефлекторно-автоматично се включва особено възстановително състояние, привежда се в действие щадящ организма механизъм — режим на икономично използване на енергията.
Това е състояние на вътрешен комфорт, когато се отваря естествено свободно дишане. Същността му се състои в това, че хармоничното дишане при човека се осъществява в много икономична структура, по-близо до повърхността. Човек, овладял това дишане, става по-здрав. Но за съжаление не на всеки се удава да диша така.
Не е важно по какви причини и с помощта на какви методи възниква това особено психофизиологично състояние, но веднъж възникнало, то възстановява изтощените или нарушени нервно-психически или физиологически функции, лекува и подмладява организма.
Това удивително животворно състояние има много определения; медитация, Великото Нищо, нирвана, дзен, мистично състояние, самохипноза, автогенно вглъбяване..-. Независимо от различните методи за постигане на това състояние (което ние наричаме състояние на саморегулиране) същността му е една и съща. Различни са само методите за неговото постигане и насочеността на практическото му използване.
Понякога в състояние на саморегулиране възникват удивителни усещания. Появява се не само естествено дишане, но и необичайно усещане за блаженство, душевна еуфория, иска ти се да пееш, да летиш. Като че ли камък ти е паднал от плещите. Празник на душата. И след това — главата е бистра, ясна, от предишната умора или преживявания няма и помен. Имаш желание за работа, иска ти се да пишеш стихове, кипиш от енергия.
В това състояние на мозъка (който, както установиха биохимиците, е също жлеза) се изработват жизнено важни за нормалната дейност на организма хормони и т. нар. ендоморфини — вътрешни наркотици. Те създават основа за положителни емоции, влияят терапевтично върху нарушената работа на органите, участват във вътрешните механизми за адаптация и обезболяване.
По своята природа човек се нуждае от време на време от душевно разкрепостяване, от самообновяване на океана на своя вътрешен живот, от свободна самоизява.
Ако той е психологически потиснат, не е свободен, той е склонен към изкуствени начини за разкрепостяване: душата иска цигари, вино, наркотици. Освен това отиснатостта води не само до неврози, но и значително повишава чувствителността на човека към външни психични влияния: към чуждия авторитет, стереотипа, командата, т. е. връща го към стадия на био-автомата.
Изкуственият наркотик потиска изработването на аналогични органични вещества в организма. Поради това се образува патологичен порочен кръг: абстинентният синдром (махмурлук), ужасяващите болки при наркоманите са причинени от потискането на производството на вътрешни аналгетици.
Един наркоман, усвоил саморегулирането, започна да прилага това състояние, за да предизвика у себе си душевна еуфория, без да прибягва до наркотици. Скоро той успя да се избави от наркоманията. Същият опит бе проведен след това с алкохолици, които по съвет на лекаря, вместо да приемат алкохол, възпроизвеждаха по памет у себе си с помощта на саморегулирането състояние на опиянение или по-точно предизвикваха у себе си усещане за душевен комфорт, увереност в собствените си сили, вътрешна свобода, добро настроение, които са изпитвали в състояние на опиянение. По този начин у тях се стимулираше изработването на ендоморфини, което им позволяваше да се избавят от пагубната страст. Тази практика послужи като основа за създаване на оригинална методика за лечение на алкохолизма чрез саморегулиране.
Да се опише с думи самото състояние на саморегулиране е много трудно. То трябва да се почувства. Така както е трудно да накараш йога да опише състоянието нирвана. Той може да ви даде препоръки как да влезете в това състояние: съсредоточете се доколкото можете върху пустотата, която ви заобикаля; оставете се да ви погълне, влезте в нея със съзнанието си; тази пустота да погълне, да обхване целия ви мозък... (това е от практиката на шахти — вглъбяване Нищото). А ето как йога описва състоянието самадхи: това е състояние на екстаз, при което връзката с външния свят се нарушава; това е поредица от състояния на ума, които все повече се опростяват до състояние на несъзнателност.
Но нима това може да ви даде представа за блаженството на освобождаването, ако никога не сте изпитвали подобно чувство? Изобщо да се опише на професионален език всяко усещане е необичайно сложно. То е достъпно само за изтъкнати художници на словото. А в нашия случай е възможно само доколкото много хора са изпитвали непроизволно или с помощта на специални тренировки аналогични усещания. Който не ги е изпитал, не можеш да му обясниш. Но хората трябва да се просвещават, тъй като липсата на информация в тази област е опасна.
Това е все едно атеист, който никога не е изпитвал чувства на молитвена благодат, да убеждава вярващия, че няма бог, без да разбере, че при общуването с бога за вярващия настъпва божествено състояние на хармония.
Една жена, която съвсем неотдавна показаха по телевизията в група завършващи курса по саморегулиране, след автомобилна катастрофа попада в травматологичното отделение на болницата. Лекарите били предупредени, че болната е способна да се справи без обезболяващи медикаменти (тя имала тежко счупване на дясната ключица и на две ребра). Цялата в гипс и бинтове, със страдалческо изражение на лицето, тя отказвала да се справи с болката: „Няма да мога, няма да се справя. Направете ми инжекция! Накрая се съгласила, но при условие, че лекарят, който я е научил на саморегулиране, ще стои до нея. И аз стоях! Тя мигновено изпадна в нужното състояние, не след дълго болката изчезна, тя цялата се преобрази, отвори очи, веднага посегна към огледалото си и започна да се разкрасява. Жена! Хората са свикнали редом с тях винаги да има началник, ръководител., Отучили са се да вярват в себе си. А тази вяра трябва да се укрепва. Необходимо е да се учим да управляваме себе си. Затова е нужно и саморегулирането — като инструмент за самосъзидание.
И ако религията възпитава в човека вяра в бога, в това, че без божията воля нито един косъм няма да падне от главата му, науката за саморегулирането е призвана да разкрие пред човека вярата в собствените му възможности (което, разбира се, в никакъв случай не съперничи с религиозния светоглед).
В какво се състои същността на особеното състояние? В съюза на душата и тялото. Това е връзка на духовното с материалното. На езика санскрит съюзът на психиката и физиологията така и се нарича — „йога", т. е. съюз.
Вътрешният съюз — това е опорната точка. Овладявайки я, можем, без да дочакваме възникването на критични натоварвания и преумора, да включим у себе си процесите на възстановяване. В това състояние организмът е подвластен на волята. Достатъчно е да пожелаеш ръцете ти да олекнат — и те стават леки като крила на птица; да дишат с пълни гърди — и започваш леко и свободно да дишаш; да намериш прохлада в горещината — и горещината отстъпва; решаваш да се успокоиш — и се успокояваш.
Когато барон Мюнхаузен казал, че се е измъкнал от блатото, дърпайки собствената си коса, той навярно е имал предвид саморегулирането. А както е известно, баронът винаги е казвал само истината.
ФАЗОВО СЪСТОЯНИЕ
И така в особеното състояние всички системи, свързани с мозъка, като че ли се деблокират (както в скоростна кутия — да ме извинят колегите за подобно сравнение) и са готови за нови превключвания в зависимост от командата — волевата установка. В това особено неутрално състояние човек изпитва приятна вътрешна празнота, изолираност от света и от себе си, душевно и физическо равновесие.
В неутралното състояние всичко наоколо се възприема равнозначно — няма съществено и несъществено. Не ти се иска да реагираш на нищо. Иска ти се да останеш в това състояние и да почиваш. Да почиваш толкова, колкото е необходимо на организма ти.
Да си спомним „безстрастността" на йогите. Времето като че ли спира. Сякаш изобщо няма време. Настъпва равновесие. Дишането е естествено, отворено, свободно, леко и равномерно.
Това приятно равновесие е състоянието, при което си почиват душата и тялото. Но в същото време организмът се намира в състояние на повишена готовност да изпълни всяко желание, силно чувствителен е към всяко волево усилие: пожелаваш например да изпиташ всичко, което е свързано с разходка с велосипед или с плуване в река — ръцете и краката ти изведнаж започват да действат, съответно се изменят ритъмът на дишане и работата на сърцето, възниква усещане за вятър, брулещ лицето ти, или за вода, плискаща се около него, даже могат да се чуят гласовете на птици, които пеят върху появилите се сякаш от никъде дървета.
Какво е това особено неутрално състояние, при което подобно на скоростен лост можеш само с усилието на волята да превключваш вътрешните процеси на организма? И възможно ли е това изобщо?
Възможно е! Това особено състояние на съзнанието (по-точно на психиката, а още по-точно — психофизиологичното състояние) отдавна е известно като хипноза.
Известният автор на автогенната тренировка И. Шулц също мечтаел да създаде система, с помощта на която човек би могъл да управлява своето вътрешно състояние. Шулц разпитвал хората, изпитали влиянието на хипнозата, и отделил три главни според него усещания: усещане за общо отпускане, усещане за топлина и усещане за тежест в тялото.
Убедени сме, че природата на механизма както на хипнозата, така и на саморегулирането е единна и тази гледна точка бе потвърдена експериментално и практически, доказателство за което са хилядите хора, конто бяха обучени по новия метод за саморегулиране с помощта на хипнотични внушения. Разликата е в това, че след подобно обучение вече не е нужен хипнотизатор, а човек сам контролира и управлява своите хипнотични процеси. Разкриването на единната природа на тези уж противоположни механизми на мозъка ни даде възможност да се откажем от релаксиращата насоченост на саморегулирането и да използваме неговите възможности в цялата им универсална пълнота, присъща и на обикновената хипноза. И съществуващият в областта на хипнологията опит непосредствено разкрива перспективите и възможностите на саморегулирането. Да, с помощта на саморегулирането човек може да прави със себе си всичко онова, което може да се извърши само с помощта на хипнотизатор, но го върши сам.
Нека се върнем обаче към нашето неутрално състояние. Неговите признаци са ни известни не само във връзка с хипнозата, но понякога възникват и във всекидневието ни. Да си спомним още веднъж как седим в моменти на умора, вцепенени и устремили поглед в една невидима точка. В глъбините на нашия мозък протича интимен процес на уравновесяване на психичните процеси, „прехвърляне" на енергия от по-напрегнати към по-малко напрегнати участъци. Като че ли сме омагьосани — мозъкът си почива и възстановява силите си. В момент на умора тази реакция на мозъка се включва без нашето волево усилие — защитно-рефлекторно, автоматично.
С помощта на саморегулирането можем да се научим съзнателно да включваме тази защитно-възстановптелна реакция и тогава ще сме в състояние навреме да избегнем умората, да предпазим нервната си система от изтощение, умело да поддържаме здравето и работоспособността си.
Признаците на особеното неутрално състояние възникват у нас винаги когато дейността на мозъка се превключва от един режим на работа към друг. Например непосредствено преди заспиване или сутрин в момент на събуждане възниква т. нар. промеждутъчно състояние, когато вече не спите и в същото време още не бодърствувате. Това преходно състояние между съня и бодърстването е най-благоприятно за самовнушения. Ако се обърнем към хилядолетния опит на религиозното съзнание (религиозната медитация), ще забележим, че то се използва при молитвения ритуал.
От наша тясноспециализирана гледна точка приведената ситуация може да бъде анализирана по следния начин (без да претендираме за пълен анализ на явлението): прочитайки утринната си молитва, чрез самовнушение човек получава чувство на увереност, че е защитен от божието провидение, т. е. чувство на увереност в себе си. В него се включват съответните психични процеси.
Това „полусънно" състояние притежава целебна стойност — психотерапевтите, практикуващи автогенна тренировка или други методи на самовнушение, препоръчват на своите пациенти да се научат да улавят промеждутъчното „полусънно" състояние и да го използват за самовнушения. С помощта на саморегулирането може лесно да се научим на това.
„Полусънното" състояние е известно и в хипнологията, нарича се сомнолентност и характеризира първия начален стадий на хипнозата, когато пациентът изпитва лека сънливост, вцепенение, нежелание да реагира на заобикалящата го действителност.
От само себе си се разбира, че ако овладеем неутралното състояние, ще овладеем вътрешната опорна точка, чрез която ще можем самостоятелно да превключваме вътрешните си системи.
От научна гледна точка това неутрално състояние изглежда така. Нека си представим, че обикновено в мозъка се извършва процес на непрекъснато съпоставяне на конкуриращи се един друг сигнали: аз виждам предмета, докосвам се до него, потвърждава се зрителният образ, чувам звук при почукване по него и т. н. Тези сигнали, постъпващи от различни анализатори (зрението, слуха) или потвърждават възприемания предмет, или го отричат. Системният анализ на взаимодействие с предмета удостоверява неговото наличие, конфигурация и свойства.
Ако някой от анализаторите не потвърждава сигналите на друг анализатор, а му противоречи (да допуснем, че вашият палец преминава през чашата като през празно пространство), се включват други допълнителни анализаторни системи, проверяващи отново данните. Мозъкът си прави експеримент. Това е моделът на обичайното състояние за работа на нашия мозък.
При неутралното състояние такъв анализ няма. Всичко наоколо е равнозначно. Психиката на човека е подчинена на готовността да възприема действителността от определена, предварително зададена гледна точка, от позицията на психологическата постановка. Всички анализатори са включени в една насока — фаза, настроени са на една вълна: от множеството сигнали мозъкът ще избира само тези, които потвърждават и реализират приетата установка.
Представете си, че в момент на генерализация на външен свят на човека, от многообразен, безкраен вътрешно се синтезира информация по предварително зададена тема — и се блокира всичко, което пречи!
Известно е, че психиката и организмът на човека са обогатени от паметта на поколенията и от неговия личен опит, но за съжаление ние не умеем правилно да ги използваме. От време на време у човека се проявяват скрити сили и възможности (понякога в състояние на стрес), когато несъзнателно възникнала програма за дейност активизира целия функционален опит на организма, имащ отношение към установката. Академик В. Н. Черниговски пише: „Паметта — това е свойство на целия организъм." Под думата цял следва да разбираме всички съставни елементи на организма, започвайки от клетката. Оказва се, че тя притежава удивителните свойства да запомня всичко, което се е случило с нея през живота. Уболи сте си палеца — и тя го помни, опарили сте се — също помни, ударили сте се — и това помни. Но изглежда най-забележителното е, че тя помни състоянието на здраве, в което някога се е намирала (ако в дадения момент нейните функции са нарушени, но самата тя е жива). Нещо повече, тя е готова и се стреми да реализира това състояние на здраве.
Условието за това е едно: човек да създаде съзнателно фаза, в която да реализира стремежа на клетката към здраве.
Тук следва да уточним какво е фаза или фазово състояние. Това е целенасочено състояние, в което вместо множество конкуриращи се огнища на възбуда —доминанти — в структурата на кората на главния мозък се формира еднопосочен механизъм на организация на психичната дейност.
Така например каквото и да прави, за каквото и да се опитва да мисли влюбеният младеж, всичките му мисли са насочени към предмета на неговото обожание. Или пък ако в състояние на саморегулиране си дадете команда за топлина, то всички мозъчни механизми се преустройват в тази насока, докато при обичаен режим на мозъка съществуват конкуриращи се сигнали.
И ако обсъждахме въпроса, кое е първично — духът или материята, то в режима на саморегулиране те са единна, диалектически неразривна същност. Съюз на душата и тялото. Хармония. Йога.
Един мой познат философ ми каза, че в бъдеще, при едно по-съвършено общество ще бъде преодолян дуализмът (противопоставянето) на идеалното и материалното. И в този смисъл нашият метод е насочен към бъдещето.
Условието за това е едно: човек да създаде съзнателно фаза, в която да реализира стремежа на клетката към здраве.
Тук следва да уточним какво е фаза или фазово състояние. Това е целенасочено състояние, в което вместо множество конкуриращи се огнища на възбуда —доминанти — в структурата на кората на главния мозък се формира еднопосочен механизъм на организация на психичната дейност.
Така например каквото и да прави, за каквото и да се опитва да мисли влюбеният младеж, всичките му мисли са насочени към предмета на неговото обожание. Или пък ако в състояние на саморегулиране си дадете команда за топлина, то всички мозъчни механизми се преустройват в тази насока, докато при обичаен режим на мозъка съществуват конкуриращи се сигнали.
И ако обсъждахме въпроса, кое е първично — духът или материята, то в режима на саморегулиране те са единна, диалектически неразривна същност. Съюз на душата и тялото. Хармония. Йога.
Един мой познат философ ми каза, че в бъдеще, при едно по-съвършено общество ще бъде преодолян дуализмът (противопоставянето) на идеалното и материалното. И в този смисъл нашият метод е насочен към бъдещето.
~ източник Ключ към себе си (Етюди за саморегулирането) , Хасай Алиев
________________________________________________________________________
Ако статията ви е била полезна, натиснете Like, споделете я или оставете коментар чрез бутоните по-долу. Благодаря ! :)
За автора
