За Автора
Мария Николова е психолог и хипнотерапевт, треньор по личностно развитие, автор и водещ на програми за себепознание, вътрешна трансформация и реализиране на пълния потенциал.
8 прекрасни урока по щастие от анимацията "Отвътре навън"
/
0 Comments
 |
| 8 прекрасни урока по щастие от анимацията "Отвътре навън" |
Филмът "Отвътре навън"
*** Внимание: Съдържа спойлери! ***
Анимацията "Отвътре навън" е гениална илюстрация какво се случва в човешкото съзнание. Среща с гласовете в главата ти.
Филмът ни разказва историята на Райли - 11-годишно момиче и 5-те емоции, които живеят в нейното съзнание: Радост, Тъга, Страх, Гняв и Отврат.
Всяка от 5-те емоции има своята роля: Радост й помага да бъде щастлива, Гняв прави животът й справедлив, Отврат я предпазва от отравяне - физическо и социално, Страх я държи в безопасност.
В началото на филма, Тъга вярва, че няма особено смисъл от нея в съзнанието на Райли. Смята, че е излишна и само пречи на Райли да бъде щастлива. Това, през което преминават нашите герои, показва не само каква е ролята на Тъгата в нашия живот, но и като цяло как можем да бъдем щастливи.
Филмът провокира към много безценни прозрения. Ето основните 8 житейски урока, които прекрасно илюстрира:
1. Да, нашите емоции ни управляват
Не мислите, не логиката - има място и за тях в нашия живот. Но именно нашите емоции: Радост, Тъга, Страх, Гняв и Отврат са на контролния пулт.
Затова, не се опитвайте да си казвате как ТРЯБВА да се чувствате.
Не се опитвайте да казвате на другите как ТРЯБВА да се чувстват.
Позволете на себе си да осъзнаете какво ви управлява в момента, кой е на контролния пулт.
Позволете на другите, особено на вашите деца, да дават подходяща изява на емоциите си, вместо да се опитват да отговарят винаги на вашите очаквания.
2. Радостта и Тъгата работят заедно
Чували сме, че няма радост без тъга. Обаче рядко разбираме какво точно означава това.
В началото на филма в контролния център на Райли най-доминираща е Радост. Филмът показва как очакванията на родителите Райли да бъде винаги радостна ("Къде е моето щастливо момиче?") даваха мотив на Радостта да бъде доминираща и да се опитва да ограничава другите емоции от изява на пулта.
Така, Радост се опитваше да контролира. Но освен радост, всяко човешко същество има нужда да чувства и да изразява всички други емоции.
Ако сме неспособни да изразим тъгата, то ние потискаме и радостта.
Често вярваме, че Радостта е обратното на Тъгата, но те не могат една без друга, както и филмът прекрасно показва.
3. Имаме нужда да пуснем нещо от миналото, за да продължим напред
За да се придвижим напред, имаме нужда да пуснем нещо от миналото.
Понякога горивото, което е необходимо, за да стигнем там, където искаме, е в онова, което трябва да пуснем. Можем да го погледнем така: то не изчезва напълно, а се трансформира в нов вид енергия и преживяване.
Тази функция на нашата психика прекрасно се илюстрира от момента, в който Радост и Бинг Бонг се опитват да излязат от бездната на забравените спомени. Те откриват ракетата, която се движи с песен и опитват няколко пъти да излетят с нея нагоре, за да се спасят от избледняване и изчезване.
Не успяват, тъй като заедно двамата са много тежки. Изведнъж на Бинг Бонг му хрумва идея: той скача от ракетата в последния момент и така Радост е достатъчно лека, за да прескочи с ракетата отвъд бездната на забравата.
Моментът е трогателен и прекрасно илюстрира как понякога имаме нужда да пуснем нещо, за да продължим напред.
4. Жизнено важно е на какво отделяме вниманието си
Това, на което отделяме своите енергия и време - остава и се затвърждава. Това, на което не отделяме време и енергия - забравя се, изчезва от нас и от живота ни.
Затова, внимателно и осъзнато трябва да подбираме на какво отделяме времето и енергията си, вниманието и мислите си.
Във филма беше показано как една песничка от реклама се повтаряше постоянно в съзнанието. Това поддържаше спомена пресен, емоцията жива.
Също така: това, в което има емоция е живо. И това, в което няма емоция - бавно изчезва.
Спомените, които бяха ярко оцветени (с емоция) бяха живите спомени, а тези, които бавно избледняваха като цвят ставаха черно-бели. Най-бледите и черно-белите спомени се почистваха от работниците на съзнанието и освобождаваха място за по-цветните - тези с жива емоция в тях.
5. Няма лоши емоции
Всяка емоция има своята роля, без която няма как да изживеем живота си пълноценно.
Всяка емоция, не само Радостта, е ценна и абсолютно необходима. Дори само за да има Радост, нужни са и другите емоции.
В един момент от филма, Тъга беше много полезна, защото изслуша тъжният Бинг Бонг и той се успокои. Стратегията на Радост беше да разсее Бинг Бонг, както и ние в живота се опитваме да се разсейваме с малки радости.
Тъгата обаче има нужда да бъде почувствана, изслушана, преживявана.
Разсейването води до потискане, и въпреки че Радост беше изключително добронамерена, нейната стратегия на разсейване и потискане на тъгата (като й търси някакво занимание или я държи някъде далеч от контролния пулт) води до повече проблеми, отколкото разрешава.
6. Това, от което най-много се страхуваме, понякога е най-правилното решение
Това, от което най-много се боим - да пуснем Тъгата да поеме контрол за момент - всъщност може да ни помогне да се освободим и да продължим напред.
Радост беше изключително изненадана как Тъга може да помогне на някого. Тъга също беше започнала да вярва, че не може да помогне на никого и че няма смисъл от нея.
Оказа се, обаче, че Тъга има много важна функция, която никой не може да изпълни, освен самата Тъга.
7. Нашите дълбоки страхове "спят" в подсъзнанието.
Всичко, което смущава "порядъка" се изтласква в Подсъзнанието. Но то не изчезва. То спи.
Във филма Подсъзнанието беше показано като затвор, в който се държат смутителите на реда: например детски страхове.
Нашите най-дълбоки страхове спят в подсъзнанието и понякога се събуждат, преминавайки през сънищата ни. Те не са нещо приятно, с което искаме да се срещнем, но можем да използваме силата им, за да се справим с нещо, с което имаме нужда.
Във филма Радост, Тъга и Бинг Бонг събудиха спящия клоун и използваха неговата сила, за да им помогне да избягат от Подсъзнанието, да променят съня и да събудят Райли.
8. Щастието е баланс в емоциите, а не контрол на едната:
Всяка емоция, дори Радостта, ако е твърде контролираща и се опитва да доминира контролния пулт, не може да донесе щастие, а само катастрофа.
В началото на филма видяхме как в контролния пункт на Райли управлява предимно Радост. Под натиска на своите родители, Райли беше повярвала, че е нужно да бъде винаги радостна и другите емоции бяха потиснати от изява. На Тъга не й се позволяваше дори да пипа пулта, камо ли основен спомен. Всичко това, обаче, не доведе до повече радост - а до една катастрофа.
Точно това се случва когато вярваме, че трябва да имаме или да изразяваме само положителните си чувства: негативните се потискат и тяхната енергия избива в по-късен момент.
Само това ни позволява да открием себе си в цялост.
В началото на филма, спомените на Райли бяха оцветени само в един цвят емоция: или само страх, или само тъга, или само радост.
Узряването и развитието на личността е да виждаме и преживяваме нещата в тяхната цялост. След "катастрофата" нейните емоции се обединиха и нейните спомени станаха оцветени в няколко цвята. Тя започна да преживява събитията като палитра от много усещания.
Защото нищо в живота не е само тъжно, нито само отвратително, нито само радостно.
Способността да виждаме нещата такива, каквито са - в тяхната цялост, отвъд моментната ни емоция, е индикация за развитието ни.
Да осъзнаваме, че животът ни върви от тъга към радост, от фрустрация към удовлетворение, от напрежение към спокойствие и само в тази дуалност ние можем да преживеем истински себе си.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Благодаря ви, че споделяте тази статия, за да бъде полезна на повече хора!
За автора
