Търси в този blog

Притча за един динар


 Както си вървели заедно в съгласие четирима души - турчин, персиец, арабин и грък, отнякъде се сдобили с един динар. Този динар станал причина да се скарат помежду си, защото, получавайки го те започнали да решават как да го похарчат. 

Персиецът казал:
- Хайде да купим ангур!
- Защо да купуваме ангур, по-добре да купим ейнаб - възразил арабинът.

Но тук се намесил турчина:
- Защо да спорим - казал той - Не ни трябва нито ангур, нито ейнаб,
ние трябва да получим за този динар узум!

Гръкът също изразил своето несъгласие:
 - Ако трябва нещо да се купува, то това е стафил! - заявил той.
 
Всеки от тях започнал да доказва своята правота, и работата дошла до юмруци. И всичко това, защото в този момент при тях е нямало знаещ, който да им обясни, че те всичките говорят за едно и също, и че думите "ангур", "ейнаб", "узум" и "стафил" означават грозде, което всички те искали да купят, но всеки мислел за това на собствения си език. 

---------------------------------------------------------------------------------------------------------

Доколко в общуването си с другите говорим на "собствения" си език ? Колко пъти сте се чувствали неразбрани и колко пъти причината е била в "собствения" език, който всеки от нас използва, за да изрази мислите, чувствата и позицията си ? Думите, с които общуваме, колкото ни сближават, толкова и ни раздалечават, защото в една и съща дума, хората влагаме различни съдържания - или както в притчата - в различни думи, едно и също съдържание. И когато доказваме собствената си позиция и правота, дали не ни трябва само един "знаещ", който да ни преведе, че само думите, които използваме са различни, но не и съдържанието. 

Възможно ли е това, което искаме и за което се борим да е едно и също, но да го наричаме с различни имена и да го поставяме в различни форми ? Помислете за това следващия път, когато водите разговор или се чувствате неразбрани.

________________________________________________________________________
Ако статията ви е била полезна, натиснете Like, споделете я или оставете коментар чрез бутоните по-долу. Благодаря ! :) 





You may also like

2 comments:

  1. Причината за неразбирателството не се крие в езика.
    Извинете ме, че си позволявам да Ви апострофирам, но с времето научих, че можем да се разбираме с всеки човек. Необходимо е единствено да се поставим на негово място, като за момент изключим собствената си неотстъпчивост.
    Четиримата наистина са говорили на различни езици, но къде остана приятелството. Не е важно дали са разбирали думите си, а това, че не са се приучили на уважение.

    ReplyDelete
    Replies
    1. Анонимен, благодаря ти, че сподели своя коментар. Не е нужно извинение за това, че поставяш нещата под съмнение и имаш собствена позиция. Реших да споделя тази притча, защото тя е илюстрация на събития от моя собствен живот, в които сама съм участвала или съм била свидетел. Ситуации, в които хора се обиждат, сърдят, чувстват неразбрани или неудовлетворени от разговор, само защото влагат различно съдържание в думите, които използват. Често натоварваме думите не само с обективни факти, но и емоции - свързани с нашето минало. Например в думите "обичам те" може да има различни съдържания - имам нужда от теб, не мога без теб, искам да съм с теб до края на живота си, страх ме е, приемам те такъв какъвто си, харесвам те такъв, искам нещо от теб, ще ми купиш ли нещо и т.н.. В зависимост от нашия минал опит тези думи могат да направят един човек много щастлив, а друг - много нещастен. Дори и да не си съгласен с това - благодаря ти за коментара. Уважавам и харесвам хора, които мислят сами за себе си. Приятен и хубав ден от мен :)

      Delete

Какво мислиш ти? Остави коментар: