Към себе си

Тази глава разглежда способността на ума да лекува емоциите. Всяка една от многото травми в живота остава в аурата, докато не бъде излекувана и освободена. Те влияят на човек на всички нива, включително на здравето на физи­ческото тяло. Емоциите са мостът между физическото тяло и съзидателната сила на ума. Житейските травми са 

цент­ралният фактор в замъгляването на огледалото на ума, което потиска познанието на жената за себе си и Богинята. Чрез освобождаването от тези мрачни емоции се разкрива Божествената природа на човека, а разделението премина­ва в единство.


Умът изтегля материя, промяна, здраве и трансформа­ция от съвършенството на Празнотата/Богинята. Той се опитва да създаде здраве, тъй като човешките тела са програмирани да знаят какво е здраве и да се стремят към него. Негативните мисъл-форми не позволяват на ума да предава доброто здраве: ние сме онова, което мислим. По същия начин, задържаните в емоционалното тяло, линията Хара и сакралната чакра негативни емоции не позволяват на доброто здраве да се прояви на физическо ниво. Пред­назначението на емоционалното освобождение е да изпол­зва осъзнатия, положителен ум за изчистване на тези стари травми и лечение на емоциите и техните негативни въздей­ствия върху живота на хората.

Емоционалното тяло е хроника на чувствата и усеща­нията, хранилище на миналото. Настоящите активни емоции, чувства, картини и впечатления се внасят в тялото през сакралната чакра и се задържат там, докато не бъдат осво­бодени. Най-старите могат да преминат в аурата на емоци­оналното тяло, където дори когато събитието-първопричи-на бъде забравено, емоциите се задържат и остават. Нова ситуация може да извика стара емоция, въпреки че причи­ната за изплуването й може да не се вижда от пръв поглед. Всяко подсилване на негативна емоция, всяка породена негативна емоция, била тя малка или голяма, вгражда емо­цията още по-дълбоко в аурата на емоционалното тяло.





Дълбоко заседналите емоции в емоционалното тяло стават наши обекти за емоционално лечение в кармата на този и следващия живот, прехвърляйки се в следващата инкарнация, ако не бъдат излекувани в настоящата. Те се прехвърлят напред, докато не бъдат освободени. Следова­телно голяма част от кармата на хората се състои от емо­ции, останали нерешени в миналите животи. Тези емоции се прераждат от миналото и трябва да се изживеят отново, за да бъдат излекувани. За целта в този живот се озоваваме в травматични ситуации, които могат да повтарят първо­източника на емоцията в предишен живот. Този кармичен модел се пази в аурата в линията Хара, център на нашата мисия за тази инкарнация. Излекуването на тези емоции и модели е толкова важно, че се превръща в част от житейс­ката мисия на човека.


Всичко това има много дълбок смисъл, особено за проблемите, с които жените се сблъскват днес. През пос­ледните години се заговори много за лечението на такива явления като изнасилването, кръвосмешението, блудство­то, алкохолизма и побоя. Заговори се за "прекъсване на веригата", така че тези насилия да не им се случват отново и да се превръщат в модели, предавани от тях на децата им. Но прекъснатата верига продължава напред и назад, а лечението означава нещо много по-дълбоко. Лечението на тези травми в живота на жените вероятно ще излекува модели от минали инкарнации, а тяхното преустановяване променя бъдещите животи, за тях и за другите.







Информацията в тази глава обсъжда лечението на емо­ционалната болка и уврежданията от този живот. Кармичното препрограмиране и освобождение за лечение на пре­дишни инкарнации се разглеждат в отделна глава; това е по-напреднало ниво. Кармичното препрограмиране не може да се провежда, докато не започне работата върху емо­циите в настоящето. По същия начин, за да завърши емо­ционалното си освобождение от травмите на този живот жената трябва да осъзнае какво е причинило увреждането^ преди да може да го излекува. Тя може да открие това в медитация или лечебен сеанс, ако все още не го знае.


Лекуването на болезнени емоции и травми от този живот чрез психично лечение има едно голямо предимство. Хората, които са го правили чрез психотерапия, поддържащи групи, медицината и други методи, са открили колко потискащ и обезсърчаващ може да бъде процесът. След като се подло­жих на подобна терапия, три години по-късно се озовах с познания за всички несправедливости и проблеми от този ми живот, дълбока депресия и гняв, без никаква представа какво да правя. Когато попитах какво да правя моята терапевтка, която на този етап реши, че е приключила с мен, тя отговори: "Когато се ядосаш, удари телефонния указател. Гневът пос­тепенно ще отмине." Но той не отмина, а аз се чувствах все по-отпаднала и неспособна да живея пълноценно.





При психичното лечение, което провеждах сама и с помощта на други лечители, научих какво да правя. Всеки сеанс ми носеше все повече облекчение и освобождение и аз започнах да намирам отговорите. Щом изясних процеса и техниките, лечението започна да протича бързо, понякога дори по-бързо, отколкото можех да го асимилирам. (Бриди и Тереза казват, че съм нетърпелива и са прави.) Нещата започнаха да се наместват, макар и със сътресения, съпро­вождани с доскоро невъзможното изцеление. Сега животът ми е съвършено различен от онзи, който водех преди пет години, а техниките доказаха ефективността си в работата с други хора. Това лечение прогонва болката далеч по-добре от терапията и я освобождава от много по-дълбоки нива. Методите са обяснени по-нататък и на практика са основа­та за всички техники в тази книга. Не знаех какво е изцеле­ние, докато не поех по духовния път и не потърсих лечение в този контекст.


Идеята, че болестта в тялото се причинява от негативни емоции, не е нова. Тук използвам понятията негативен и болезнен като синоними; негативните емоции не означават, че жената е виновна и негативна, понеже ги изживява. Щом обитаваме женско тяло в този живот, значи се борим за оцеляването си. Будизмът описва незавършените емоции като сила, която приковава хората към Колелото на пре­раждането. Тъй като неизлекуваните емоции се прераждат заедно с човека и могат да се излекуват само в тяло, те принуждават човека да се инкарнира отново и отново. Само че всяка инкарнация добавя нови емоционални прикрепва-ния, поддържайки процеса.





Чрез използване на ума за лечение и освобождение, цикълът свършва. Емоцията е фактор на егото или разде­лението, а отърсването от емоциите води до собствената Буда природа/Богинята в нас и самоосъзнаването като част от единственото на целия живот. Лечението на емоциите изчиства огледалото, позволявайки ни да видим създадена­та от ума реалност. Освобождаването от емоциите и огра­ниченията на ума означава просветление. Щом разбере това, човек повече няма нужда да се преражда.

Концепцията за емоционалната болка, която води до заболяване, била позната и на древните гърци. Парацелз, бащата на медицината, отгледан и обучен от мъдри стари­ци, пише по тази тема още преди 2000 години. Хилдегард от Бинген също включва тази концепция в своя труд за лечителското изкуство отпреди 800 години. Медицината отдавна се е изолирала от женските знания за това лечение, но то е живо. Медиумът Едгар Кейси, известен със своите лечения от разстояние на хиляди километри чрез "бабини лекове", подходящо хранене и природолечение, също гово­ри за връзката на емоциите и болестта. Той признава фак­тори като стреса, кармата и нагласата, които остават чужди на официалната медицина по онова време. Негова е заслу­гата, че възражда много изгубени женски идеи в западното съзнание и основава метафизиката на новата епоха преди смъртта си през 1945 г. Сигурно много знахарки, акушерки и лечителки от същата епоха са споделяли методите му, но са останали нечути. Кейси казва:


Гневът поражда главоболие и диспепсия, депресията води до отпадналост, емоционалните вълнения пре­дизвикват астматични заболявания и т.н... Никой не може да мрази [болния] съседа си и да няма стомашни или чернодробни смутения и никой не може да ревнува и да се ядосва, без да си навлече болест на храносми­лането или сърцето.


През 1966 г. Алис Стедмън издава книгата си Who’s the Matter with Me, превръщайки се в първата съвременна жена, трансформирала тази теория в лечебна система. Тя посвещава труда си на "болните и изморените, на които им е омръзнало да са болни и изморени". Там тя говори за хората като духовни същества с мисия на тази планета, и за необходимостта от взаимна любов и уважение. Мислите и страховете на хората пораждат заболяване в тялото, а с изследването и промяната на тези мисловно-емоционални негативи здравето се възстановява. Болестта се причинява от триенето между тялото и душата: когато не разпознава­ме Богинята в себе си, не следваме нашата инкарнационна мисия или отричаме духовността си.






Местата на и в вашето тяло, които са постоянно чув­ствителни, се опитват да ви кажат, че вървите срещу мисията на вашата душа. Както вашата майка ви е плясвала през ръката, когато сте посягали към забра­нената кутия с курабии, така и душата ни пронизва с болка в онази част на тялото, която символизира не­правилната мисъл или действие.


Ние трябва да престанем да посягаме сляпо към сти­мулите; трябва да осъзнаем връзката между емоциите и телесните реакции.


Алис Стедмън описва проблемите в кръста като неравновесие на силата между съпрузите, които би трябвало да са равни, а туморите в гърдите и матката като неудовлет­ворено желание за любов и създаване на дом. Стомашните болки и язви издават нужда от любов и сигурност. Настин­ките са резултат на безпомощност и потиснат гняв, вътре­шен плач за нещо, което не можете да промените или поправите. Тромбозата и инсултът са потискане на любов и обич, а инфарктът е зов за завръщане към сърдечността и нежността.


Може би най-известният труд за болестотворните мисъл-форми и емоции принадлежи на Луиз Хей, в книгите "Излекувай живота си" и "Излекувай тялото си". Тя споделя концепцията на Алис Стедмън (макар и в по-крайна форма) и дава подобни определения. Обсъжда емоциите и убежде­нията като ядрото на болестта, а освобождаването от нега­тивните мисли и емоции като решаващи за лечението. Самоподценяването е основен източник на болести, наред със самонаказването и самобичуването с укори. Тя избро­ява негодуванието, критиката, страхът, вината и укорите като лични модели, с които привличаме хора, които ще се отнасят към нас по съответния начин, и накрая ще се проявят като болести в тялото. Негодуванието може да се превърне в рак, критиките в артрит, вината се проявява като телесна болка, а страхът приема всякакъв облик, от язва до косопад.


Тя казва, че да се освободим от старите травми и тези негативни емоции и мисъл-форми, означава да простим.


Всяко заболяване се поражда от състояние на неопрощение а всяко лечение произтича от прошката към другите (всич­ки) и към себе си. Опрощението не означава омаловажаване на насилието, а просто готовността да се освободим от него, миналото и негативите, които вредят на живота ни Това е процес на позитивна любов към себе си, който може да излекува всичко.





Ние трябва да решим да се отърсим от миналото и да простим на всички, в това число и на себе си. Може да не умеем да прощаваме и може да не искаме да проща­ваме; но самият факт, че казваме, че сме готови да простим, поставя началото на процеса на изцелението. Наложително за собственото ни изцеление е "ние" да се отърсим от миналото и да простим на всички.


"Прощавам ти, че не беше такъв, какъвто исках да бъдеш. Прощавам ти и те пускам на свобода." Това утвърждение ни освобождава.


Одобрението и приемането на себе си тук и сега са ключът към позитивните промени във всеки аспект на живота ни.


Според мен тези анализи са валидни и много от дефи­нициите за източника на болестта са верни. Но ме притес­няват реакциите на хората към тази информация. Тя често се използва като укор към хората за техните болки и болес­ти. Според мен това тълкуване не прониква достатъчно дълбоко в житейските травми на хората от този или от минал живот. Нито пък включва политическо осъзнаване.

Аз също вярвам в силата на прошката, но смятам, че в повечето случаи човек първо трябва да излекува уврежда­нията си, преди прошката да стане възможна. В медитаци­ите в началото на книгата хората, които работят с трудни емоции, може би не са били готови да се освободят от тях. В това няма нищо страшно; самото правене на медитациите е подготовка за освобождението. Когато дойде моментът па изпрати любов или да прости, жената може да не е това, но пак повтарям, провеждането на практиката е много добро начало. Винаги е най-трудно да простиш на себе си.

Емоционално освожобдение  Част Втора

~ източник "Основи на психичното лечение", Даян Стейн

________________________________________________________________________
Ако статията ви е била полезна, натиснете Like, споделете я или оставете коментар чрез бутоните по-долу. Благодаря ! :)