Търси в този blog

Топчета в кутия - интересна история




В кутия насипали топчета - дървени и медни - с еднакъв размер. Затворили капака, почакали, отворили. Както си лежали преди, така си и останали. Отново затворили и разтресли добре кутията. Отворили и погледнали. Отгоре били дървените топчета; медните отдолу. Топчетата знаят своя път. Всяко от тях. Нима ние сме по-глупави? 



Старец пътувал в препълнен автобус. Притискали го хора от всички страни, а било време да слиза. Никак не може да стигне до изхода. За щастие автобусът се разтресъл от лошия път и човекът могъл да се придвижи до изхода. Ако животът ни тресе, ние можем да се придвижим в него. Ако знаем къде е изходът.


Този, който има голяма цел, жизнените несгоди няма да му попречат, а успехите и неуспехите еднакво го придвижват напред. Каква е разликата как точно се тресе кутията? Каква е разликата как именно се тресе автобусът. Само да се случва нещо.

-----------------------------------------------------------------------------------------------




А вие как мислите ? Как приемате "разтърсващите" промени в живота си, имате ли такива ? Вярвате ли в Пътя (с главно "П") и ако да, смятате ли че всеки може да намери своя като топче в кутия ? И най-важното .. движите ли се в момента или сте спрели ?




__________________________________________________________________________
Ако публикацията ви харесва, натиснете Likeсподелете я чрез бутоните по-долу,включете се в e-mail бюлетина ТУК. Ще се радвам да чуя вашите мисли по темата иливашата история и гледна точка, затова оставете коментар. Благодаря!

Още интересни публикации:



You may also like

2 comments:

  1. Дори да не се движим , като ни разтресе пътя, си отиваме на мястото.

    ReplyDelete
    Replies
    1. :)) Да, Пътят си има своите начини да ни постави на правилното място ;) Понякога са леки побутвания, понякога разтърсвания...

      Delete

Какво мислиш ти? Остави коментар: