Търси в този blog

Една вдъхновяваща притча




Едно от любимите ми неща е да чета приказки и притчи. Мога да го правя с часове без да ми омръзне. Но неминуемо започвам да попадам на повтарящи се, някои от тях се потретват като сюжет и смисъл, други започнаха да ми изглеждат прекалено предвидими или посредствени. Явно започват да ми се вдигат критериите за вдъхновяваща притча :)


Знам, че си заслужава, когато понякога попадам на наистина (наистина) вдъхновяващи, дори трансформиращи истории, които нагледно, простичко и запомнящо се показват важни човешки уроци. Понякога, след като прочета една такава история, спомени и случки от собственият ми живот започват да се подреждат в съзнанието ми по съвсем нов начин и аз съм щастлива, че мога да ги погледна "с други очи". Сякаш се нареждат, обясняват и нежно се интегрират във моето съзнание по един по-добър начин. Понякога това не става веднага, а минава време след прочитането на приказката. Случва ми се да прочета нещо, да не съм сигурна, че може да ми е полезно с нещо, но хоп, в житейска ситуация да си спомня историята, която съм чела отдавна и ми става много приятно, че мога да почерпя от кондензираната мъдрост, която крият повечето от тях.


Например тази, която прочетох наскоро:



Уважаван строител решил да се пенсионира и да се посвети на семейството си през оставащото му време на земята. Той известил шефа си, че се оттегля. Началникът му обаче настоял да завърши един последен строеж преди да напусне работа. Строителят се съгласил много неохотно и започнал работа по новата къща. Но отдалеч си личало че върши работата си с неохота, не изпипвал детайлите, вършел всичко с нежелание. И това се отразявало и върху строежа, който станал неугледен.


Накрая, когато къщата била завършена, началникът на строителя дошъл, отворил входната врата, погледнал подчинения си и му казал: "Ето тази къща е за теб. Тя е моят подарък към най-добрия ми работник!"

Строителят останал шокиран от неочаквания развой на събитията. Също така бил много ядосан, защото ако знаел че строи собствената си къща, щял да я построи по много по различен начин и щял да вложи много повече усилия. 


Така е и с нас. Всички градим собствения си живот, всеки ден, всеки час, често влагайки по-малко от това, на което сме способни всъщност.


"Животът е „направи-си-сам проект", беше казал някой. Твоите навици и изборите, които правиш днес, градят къщата, в която ще живееш утре.

Работи все едно не се нуждаеш от парите!

Обичай сякаш никога не си бил нараняван!

Танцувай сякаш никой не гледа! "За света може да си един човек, но за един човек може да си света" 


източник:  spiralata.net 
________________________________________________________________________
Ако статията ви е била полезна, натиснете Like, споделете я или оставете коментар чрез бутоните по-долу. Благодаря ! :) 


You may also like

No comments:

Какво мислиш ти? Остави коментар: